Десет минути след като седнах на работното си място, телефонът ми звънна; обаждаше се Силвия. Оставаха й още няколко седмици в старата служба, преди да се премести в Лондон.
— Здрасти — поздравих аз. — Как беше в „Ред Дивайн“?
— Божествено2, скъпа — отвърна тя. — Сериозно, върхът е. Изпусна страхотна вечер.
— Какво е все пак?
— Ами просто е прекрасно. Пълно е с дивани, тапицирани с червена кожа, има много хром и стъкло, а тоалетните… Боже, направо да се влюбиш в тях. Вътре има цветя, красиви кърпи и ароматизатори. А барманът… Помниш ли онзи, който работеше в „Питчър енд Пиано“? Харесваше го. Как се казваше? Джеф? Джулиан?
— Джейми.
— Е, сега е на бара там. Целият персонал носи червени дяволски рога. А точно над бара има стар витраж със светлинки отзад, така че пиеш сатанинските си напитки под взора на светците. Фантастично е.
— Леле! Ще ходите ли пак следващия уикенд?
— Може би. Вероятно. Както и да е, скъпа, не за това звъня — обяви тя и направи пауза за драматичен ефект.
— Какво? Има нещо по-вълнуващо от откриването на „Ред Дивайн“?
— Далеч по-вълнуващо. Ще давам вечеря за близки приятели. В къщата на Маги, не при мен, разбира се. Започнах да си опаковам багажа и е ужас. Не проумявам как ще оцелея, но както и да е, ще дойдеш ли?
— Кога? — попитах аз, защото не го беше споменала.
— Следващият четвъртък. Свободна ли си? Към седем.
— Ще дойда, разбира се. За нищо на света не бих пропуснала партито. Да донеса ли нещо? Десерт? Салата?
— Новото си гадже — отвърна тя престорено свенливо.
— Мисля, че ще е на работа — осведомих я аз.
— О…
— Но ще му кажа. Дано успее да дойде.
— Ще бъде Шон. И Ленън. А и Чарли. А аз ще доведа Стийв, за да стане по-смешно.
С други думи — ела с мъж или ще си единствената без кавалер.
— Ще го питам. Ако не, за купона ще се видим в „Спред Игъл“. Няма начин да го пропусна.
— Добре, скъпа, кажи ми до сряда, за да знам колко продукти да купя. Междувременно — дръж се прилично. Ако не можеш, дръж се неприлично.
— Щом настояваш. Доскоро.
— Чао, скъпа.
Беше ли прекалено рано да поканя Лий на вечеря с приятелите си? И без това ще го гледат под лупа на купона на Силвия. Така само изпреварвах малко събитията. А събиранията в къщата на Маги винаги бяха готини. Тя готвеше превъзходно и мисълта да пропусна вечеря при нея само защото партньорът ми е прекалено зает, за да ме придружи, ми се струваше непоносима.
Захванах се за работа и се подготвях за съвещание в десет. Преглеждах си записките, но продължавах да мисля за последната вечеря при Маги; беше по женски. Накрая ядохме крем брюле и пихме прекалено много коняк.
След съвещанието открих пропуснат разговор от мобилния на Лий, затова му звъннах.
— Здравей, прелестна.
— Здрасти. Какво правиш?
— Току-що измих чиниите. Сега ще изляза, за да напазарувам и да ти приготвя нещо вкусно за вечеря. Искаш ли нещо специално?
— Не бих казала. Лий, на работа ли си в четвъртък вечерта?
— Защо?
— Канени сме на вечеря у Маги.
Последва пауза.
— Искаш ли да дойда? — обади се той накрая.
Разбира се, помислих си аз. Иначе нямаше да питам.
— Да — отвърнах аз.
— Трябваше да отида на едно място, но ще го отложа. Ще завъртя няколко телефона и ще ти кажа. Как ти звучи?
— Чудесно.
— Добре тогава. По кое време ще се върнеш?
— Не съм сигурна. Вероятно към шест и половина.
— Вечерята ще бъде готова.
— Звучи прекрасно. Благодаря.
— Доскоро.
Понеделник, 10 декември 2007 г.
Отново на работа в понеделник сутринта. Излизането от вкъщи не мина лошо; мисля, че се дължеше на слънчевия ден. През уикенда успях да поспя по повече от няколко часа наведнъж. Погрижих се да ям три пъти на ден, приготвях си пълноценни вечери и това сякаш оправи нещата.
Проверката в понеделник сутринта мина добре, но пак закъснях. Вървях забързано по тротоара. Чух стъпки зад гърба си и се обърнах сепнато. Оказа се Стюарт. Изглеждаше така прекрасен, така щастлив, така задъхан.
— Здрасти — поздрави той. — Към метрото ли отиваш?
— Да — отвърнах аз. Щом тръгна редом с мен, усетих как стъпките ми олекнаха. — Слушай, Стюарт, казвам ти го всеки път, когато те видя, но наистина — извинявай.