Выбрать главу

Ферари се дръпна настрана.

„Ето го и главореза, дето не си поплюва“.

И този мъж носеше пилотски гащеризон без знаци за ранг, само че му беше по мярка и с остри като бръснач ръбове. Дълъг белег набраздяваше лицето му, забелязваше се и леко куцукане. Гласът му имаше цялата привлекателност на дърводелска пила, стържеща по метал.

— Казвам се Мейсън. Не мога да боравя с думите като господин Ферари, затова ще бъда кратък. Прегледах досиетата ви. Дракх. Това сте всички. Никой от вас не е достоен да лети и с бойна кола. Ако се оплескаме и позволим на когото ще да е от вас да се качи в пилотска кабина, ще вземете да затриете някого. — Той тупна с пръсти по белега си. — Ей така се сдобих с това. Допуснаха един като вас, мърлячи, да се добере до моя тактически кораб. Сблъскване насред полет. Осемнадесет загинали. Сега ми се е паднала лесна работа. Достатъчно е да не позволя на нито един от вас да убие друг освен себе си. Сигурно сте чували подобни приказки от други инструктори и сега си мислите, че само си плещя. Бъркате, скапаняци. Лично мразя всекиго от вас и всички ви накуп.

Мъжът огледа строя. Стен полека се смръзваше. Наистина бе чувал в разни варианти тази реч от инструкторите си.

Почувства обаче, че Мейсън говори сериозно.

— Имам си една чудатост — продължи инструкторът. — Вече казах, че ще се погрижа всеки от вас да бъде изритан. Но във всяка група за подбор има по един тип, когото незнайно защо мразя повече от останалите боклуци. И си го набелязвам отрано. И той никога не завършва.

Мейсън отново огледа курса.

Мигове преди змийското движение на главата му да свърши, Стен знаеше в кого ще се вторачи.

„Гадост, гадост, гадост!“ — мислеше си, вкаменен точно като пиле, в което е впила поглед змия.

6.

Когато Ферари и Мейсън приключиха с изтезанието, наречено от тях „укрепване на мускулатурата“, следобедът вече преваляше. Старшината — чието име Стен нямаше да научи до края — пое строя, подгони курсантите на бегом обратно към казармата, отделена за тях, и ги освободи.

Изтощените кадети влязоха умърлушено в зданието през двойната остъклена врата с убеждението, че вътре ги чака поредният върколак, предрешен като пилот-инструктор.

Освен това очакваха, че в казармата, ако ще да е свястна отвън, ще заварят лъснати подове с настилка от плас, отекващи стаи за по цяло отделение и тракащи вехти шкафове също като в новобранската рота.

Допускаха голяма грешка.

В преддверието, което приличаше на фоайе в особено скъп малък хотел, стояха наредени петдесетина същества на средна възраст. И по външност, и по облекло приличаха на лакеите, които Стен бе виждал в двореца на Императора.

Един от тях пристъпи напред.

— Смея да предположа, че вие, младежи, бихте искали да си отдъхнете малко в залата за развлечения, преди да ви покажем къде ще бъдете настанени. Надявам се, че ще останете доволни от условията.

Покани ги с жест да влязат през плъзгаща се врата в голяма зала, облицована с дърво — стените бяха дълги по двадесет и пет метра. В единия край имаше голяма каменна камина. Покрай стените се редяха автомати за храни и напитки, а между тях — компютърни терминали и игрални машини. Отгоре висяха абстрактни картини.

Самата зала беше пълна с маси за различни игри, разкошни кресла и дивани.

Бдителността на Стен обяви бойна тревога! Видя един кадет да се облещва — изражението му се подсилваше от двойните кръгове бяла козина около очите — и да се почесва развълнувано с малката си черна ръка по обраслите със сива козина гърди.

— Бира! Имат автомат за бира!

Вече крачеше натам.

— Може би е по-добре да не го правиш.

Стен, който също се накани да каже нещо, чу предупреждението от устата на пехотния сержант с белезите.

— Защо пък не?

— О, да речем, защото ни казаха, че утре ще ни проверяват за ловкост и пъргавина и така нататък, а махмурлукът изобщо не ускорява реакциите. Или пък наблюдават този автомат и който го използва, му намаляват точките, защото е мекушав.

— Но това е нелепо — оплака се една нисичка красавица. — Всеки пилот, когото аз познавам, смуче алк, все едно е майчиното му мляко.

— Дракх, тъй си е — потвърди сержантът. — Ама след като си получи пилотската значка. И нищо чудно да къркат така, защото вече са минали през Подбора.