Може би сержантът имаше право, а може би го мъчеше мания за преследване. Все едно — никой не припари до автомата за бира.
И жилището на Стен се оказа твърде интересно. Състоеше се от две стаи — комбинирана спалня-кабинет в успокояващи окото цветове и хигиенна кабина не само с всичко необходимо, но и с джакузи.
Досети се, че укрепването на мускулатурата, провеждано от Ферари, ще продължи през целия Подбор.
Подреди си вещите за нула време — като професионалист се бе научил да пътува без много багаж. Единственото по-странно нещо в брезентовата му торба бяха фишовете, вече в миниатюрно-микроскопичен формат, и минихолопроекторът, с който в свободното си време пресъздаваше действащи моделчета на промишлени предприятия.
Остана с впечатлението, че ще има малко време да си играе с холопроцесора, но въпреки всичко реши да го включи.
Съвсем скоро реши, че производителите са лъжци. Техният универсален енергиен контакт изобщо не се оказа универсален, поне не колкото да са предвидени и захранващи плочи, каквито имаше в стаята му.
Излезе в коридора с намерението да провери дали при съседа му отсреща има диплоиден контакт, който ще му свърши работа, а и да проучи обстановката.
Потропа на вратата внимателно, за да покаже на съществото вътре, че не е дошъл пилот-инструктор, и то (той/тя) да не прикрива бързешком каквото върши.
От комуникатора се разнесе разкошен глас, галещ като гласа на медицинска сестра в спешно отделение.
Стен обясни на кутията какво иска.
— Постой в орбита още мъничко, братко, ей сега ще ти отделя време.
После вратата се отвори и Стен пропадна в бездната на ужаса.
Изобщо не беше настроен етноцентрично. На адската планета-завод, където бе израснал, нямаше култура, която да остави отпечатък в душата му.
Не беше и ксенофоб. Обучението и бойните мисии в „Богомолка“ на хиляда светове с хиляда различни форми на живот не му бяха позволили да стане такъв.
Не беше и формоцентрист, както се изразяваха съвременниците му. Изобщо не му пукаше кой как изглежда или мирише.
Така си мислеше.
Само че когато вратата се отваря и човек се изпречва пред двуметров космат паяк, всичко му излита от главата.
По-късно Стен се гордееше мъничко, че само ченето му се спусна като с асансьор под линията на колана.
— Олеле… — забеляза паякът. — Ужасно съжалявам, че те стреснах.
Стен искрено си каза, че е абсолютен дракх.
В такова положение трябваше да се извини някак. Но дори в неговия век още не бяха измислили задоволително в учтивостта си измъкване от срамен гаф, заради който ти се иска да пукнеш. Той много се зарадва, че паякът прояви разбиране.
— Мога ли да ти услужа с нещо?
— Ами… да — импровизира Стен. — Исках да питам знаеш ли по кое време ще се храним.
— След около час — отвърна паякът, след като сви нагоре един крак, на който странно се мъдреше скъп ръчен таймер.
— Ох, по дяволите. Извинявай. Аз съм Стен.
И протегна ръка.
Паякът огледа ръката, после и лицето му, после подаде друг крак, завършващ с лапа, и допря в дланта му малките си нокти.
Лапата беше топла, а козината — като коприна. Стен почувства как ужасът се изцежда от него.
— Аз съм Ш’аарл’т. Ще влезеш ли?
Стен влезе — не само от любезност, но и да задоволи любопитството си какви жилища предоставя Империята на арахнидите.
Имаше не легло, а рафт с прегради под високия таван. Бюрото заемаше освободеното място, защото вместо стол имаше голяма кръгла кушетка.
— Какви са ти впечатленията дотук?
— Мисля — изрече прелестният глас, — че май трябва да ми проверят черупката за пукнатини, щом искам да ставам пилот.
— Ако се сетиш защо го искаш, сподели и с мен.
Любезността започваше да действа, макар че на Стен му се наложи да потисне тръпката си, когато Ш’аарл’т махна с крак към кушетката. Той седна.
— Въвлякох се в тази лудост, защото моят род от прастари времена плете най-високо разположените паяжини на нашия свят. Ако не си против да ти задам личен въпрос — ти защо си тук?
Стен си знаеше, че ако каже на Ш’аарл’т как лично Вечният император го е натопил в тази каша, ще бъде обявен или за безнадежден лъжец, или за прекален връзкар, с когото не си струва да се сприятеляваш.
— Ами… стори ми се перспективно.
— Дали може да попитам какъв чин имаш всъщност?
— Капитан трети ранг.
Ш’аарл’т изпусна въздуха от дробовете си. Естествено беше самка — дори огромните паякоподобни като че ли спазваха биологичните традиции.
— Трябва ли да застана мирно? Аз съм най-обикновен косморедник втори клас.