Стен откри, че е способен да се засмее.
— Наистина ми се иска да видя това. Как застава мирно някой с осем крака?
Ш’аарл’т отскочи странично към средата на стаята и Стен се помъчи да не рипне от кушетката. За паяк стойката мирно означаваше долните крака да са във вертикална позиция, а горните — под ъгъл точно 45 градуса спрямо тялото.
— В парадна стойка — продължи Ш’аарл’т — показвам и зъбите си за най-войнствена поза. Искаш ли да ги видиш?
— Ъъ… в момента не.
Тя се отпусна и плесна с лапа по черупката си. Стен предположи (и позна), че така проявява веселие.
— Сигурно лицевите опори днес изобщо не те затрудниха.
Ново пляскане по черупката.
— Според теб колко сериозно са настроени тези същества? — смени темата Ш’аарл’т.
— Ферари — де да знам — отвърна той. — Но Мейсън адски ме плаши.
— И мен. Но ако някои от нас устискат и оцелеят, докато другите отпадат… Нали не могат да изритат всекиго, щом таанците се подготвят? Не съм ли права?
Стен разбра, че тя отчаяно се нуждае от насърчение, преглътна отговора „Мисля, че тези хора могат да вършат каквото им скимне“ и каза:
— Няма да стане. Все трябва да оцелеят двама-трима. И като се заприказвахме за това… защо не слезем долу? Да видим дали в тази… — едва не изтърва „паяжина“ — примамлива клопка, в която ни напъхаха, поднасят и угощения.
— Прекрасна идея, капитане.
— Сбърка. „Кадет“. Или „Стен“. Или „скапаняко“.
Пак пляскане с лапа.
— Тогава, Стен, да удостоим ли с внимание трапезата? Ще вървим ръка за ръка за ръка за ръка…
Излязоха със смях от стаята да потърсят храна.
По-късно вечерта някой почука на вратата на Стен.
В коридора стоеше един от служителите в казармата. Според Стен, ако всички тук приличаха на дворцови лакеи, този пък имаше външността на съвършения иконом.
След като се извини, че го безпокои, мъжът се представи с името Пелам. Щял да бъде негов прислужник до завършването на Първи етап.
— Искате да кажете до завършването или изхвърлянето ми.
— О, не, сър! — Пелам явно се втресе. — Позволих си, сър, да се запозная с досието ви. И трябва да кажа… може би прекалявам… че с колегите ми правим залози кой курсант има най-големи шансове да завърши. Уверявам ви, сър, че не се подмазвам — заложих своите кредити на вас с непоклатима увереност.
Стен се дръпна от вратата, за да влезе мъжът.
— Не се подмазвате значи?
Върна се при бюрото, седна, метна краката си върху плота и се загледа как Пелам опипва окачените униформи.
— Господин Стен, както забелязвам, не сте сложили наградите си на униформата.
— Да. В джоба са.
— Така ли… Предполагам, ще искате да…
— Пелам, ще ги искам забутани в най-долното чекмедже и забравени.
Човекът го изгледа с нескрито любопитство.
— Както желаете. Но тези униформи имат голяма нужда от освежаване.
— Да. Бяха на дъното на брезентова торба два-три месеца.
Пелам награби цял наръч униформи и тръгна към вратата.
— Ще желаете ли още нещо? На ваше разположение съм по всяко време на денонощието.
— В момента не, Пелам. Я почакайте. Имам един въпрос към вас.
— С какво мога да ви помогна?
— Ако ви попитам коя е Рюкор, как ще реагирате?
Пелам беше от най-печените — щом Стен спомена името на съществото, напомнящо за морж, което впрочем беше и най-талантливият психолог в Империята, прислужникът почти веднага прикри трепването на очите си.
— Никак, сър. Бихте ли обяснили?
— Ще опитам по друг начин. Какво ще кажете, ако предположа, че вие и всички останали в казармата, които сте толкова услужливи и такива прекрасни прислужници, всъщност участвате в Подбора?
— Разбира се, сър. Наясно сме, че на кадетите все не им достига време за учене и за отдих, затова се опитваме да бъдем полезни, като поемаме дребните…
— Не за това говоря, Пелам. Да пробваме още веднъж. Как ще реагирате, ако ви кажа, че според мен всички вие сте опитни психодоктори, а цялата тази казарма с благата обстановка е чудесен начин да ни накарате да се отпуснем и да се покажем що за типове сме?
— Шегувате се, сър.
— Нима?
— Ако не се шегувате, сър, съм длъжен да изтъкна колко поласкан се чувствам. Аз — със способностите на доктор? — Пелам се изкикоти. — Не, сър. Аз съм такъв, какъвто изглеждам.
— Все пак отговорихте на въпроса ми. Благодаря ви, Пелам. Лека нощ.
— Лека нощ, сър.
Доктор У. Гренвил Пелам, заслужил седем научни степени в различни дялове на психологията, приложната психология, анализа на стреса при хората и военната психология, затвори вратата и тръгна безшумно по коридора. Щом се отдалечи на няколко метра от стаята на Стен, си позволи лукса да се изсмее тихо.