Выбрать главу

Щом проникна в кулата, капитан Сантол прати напред двама сержанти, на които имаше доверие. Те носеха оръжия за борба с масови безредици. Зад тях бяха мъжете с гранатохвъргачките и една тежка картечница на триножник, после капитанът и неговият старшина.

Контрерас не умря първа — вече бяха издебнали двама космонавти в гръб и ги бяха удушили с режеща тел. Но тя бе първата от застреляните.

Изстрелът отекна по коридорите на укреплението. Стен подскочи, телешкото и бобът от чинията му се изсипаха на пода. Неволен изстрел… как пък не, възрази си той, щом видя притичващи напред таански бойци на един от екраните за вътрешно наблюдение.

Тресна с длан бутона за тревога и включи общия комуникатор.

— До целия личен състав — започна съвсем спокойно. — В укреплението са проникнали таански войници. Всички да пазят входовете към постовете си. Алекс?

— Да, сър?

— Можеш ли да познаеш как тези гадняри ни се натресоха вътре?

Кратка пауза.

— Нищичко няма на екраните, сър. Ама се хващам на бас, че са влезли през кула.

Тоест имаше две възможности — бездейната противопехотна кула и кула Б. Но според компютъра и двете бяха обезопасени.

— Кула В, самостоятелни действия — заповяда Стен. — Целете се в таанската пехота, доближаваща укреплението. Стреляйте по ваша преценка.

Превключи на друг канал.

— Кули А и Г. Петима да слязат като охрана в дежурните ви стаи. Който и да влезе при вас, не е от нашите. Килгър, ако имаш свободни хора, прати ги в командния център.

— Тръгваме. Чакай ни.

Щеше да е по-добре, ако Алекс бе останал в противопехотната си кула. Но и един човек стигаше за стрелба с четирицевната картечница. Той го избра и с останалите шестима тръгна да задоволява жаждата си за кръв.

Шестнадесет флотски войскари от кула А излязоха да пресрещнат таанците. Двата отряда се сблъскаха в един коридор. Схватката беше много кратка… и много гибелна. АМ2-куршумите от уилигъните не улучиха почти никого, но при ударите в стените се взривяваха и направиха на решето таанците с бетонни шрапнели.

Капитан Сантол загуби две отделения, преди да започне стрелба с тежкото си оръжие. Шестнадесетте противници бяха повалени сред пръски кръв и скимтене на рикошети.

Сантол даде знак на едно отделение да мина през труповете и да се качи по стълбичката. Останалите от екипа на кула А бяха избити.

Втора група таанци връхлетя хората от кула Г. Флотските бойци се сражаваха храбро, но не бяха равностойни на опитните таански войници.

Докато гледаше това на екраните, Стен псуваше.

Таанците се вклиниха между командния му център и кула В, която още водеше бой. Стен разполагаше с Фос и трима компютърни оператори, за да ги нападне. Това щеше да е не доблест, а тъпотия. Но… пак не му оставаше избор.

Таанската щурмова рота завземаше коридор след коридор. Стен по принуда призна, че си ги бива. Тактическият им похват беше да обсипят новия коридор с куршуми иззад ъгъла, после един хукваше към края му да пази, оставяха двама на ъгъла като охрана й продължаваха напред. А още една рота вече се промъкваше през повредената кула.

И тогава последва контраударът.

Не от жалките седмина на Килгър — те още бъхтеха по дългия тунел към средата на укреплението. Започна отдолу, от складовите помещения.

Участваха петима човеци, сред тях и двамата братя Тиге. Предвождаше ги спиндарът Сътън. Бутаха малка гравиколичка. На нея бяха сложени петнайсетина високи метални цилиндри. Аварийни кислородни бутилки.

Атакуваха от незабележим люк насред един коридор. В единия край на коридора бяха капитан Сантол и командната му група.

Сътън ревеше като полудяла сирена.

— Застреляйте ги! Повалете ги! — изкрещя Сантол и в коридора засвириха куршуми.

Залпът разкъса шестимата флотски смелчаци. Гравиколичката продължи по инерция още десетина метра и спря.

Сантол се втурна към телата, последван от резервна група. От този люк всеки миг щяха да изскочат още имперски войници.

Заобиколи предпазливо гравиколичката… и Сътън се надигна пред него. От тялото му бяха изтръгнати люспи, слуз се точеше от раните и от устата му. Спиндарът надвисна в целия си ръст над таанския офицер.

Пистолетът на Сантол се завъртя нагоре, но твърде късно. Спиндарът замахна с лапа и ноктите му откъснаха почти цялото лице на таанеца. Капитанът изпищя и се строполи.

Войниците му стреляха. Сътън политна назад, блъсна се в стената и пак се олюля напред. Измъкна отнякъде миниуилигън, вдигна го и стреля — не по таанците, а зад тях, по гравиколичката. Един куршум проби кислородна бутилка. Засъска газ, после друг рикоширал куршум изтръгна искра.

Коридорът сякаш избухна целият и таанците попаднаха в миниатюрна огнена буря от взривилия се кислород. Половината рота на Сантол загина заедно с командира си. Оцелелите зашеметено се отдръпнаха към входа.