Килгър ги дебнеше на една пресечка. Таанците отново не очакваха засада. Оттеглиха се още по-назад.
Стен не би имал по-добър шанс.
Намери най-близкия свързочен модул.
— До всички постове. До всички постове. Тук Стен. Отстъпвайте към изхода. Повтарям — отстъпвайте към изхода.
Той и четиримата с него срещнаха групата на Алекс, при тях дойде и последният от противопехотната кула. Щяха да прикриват отстъплението.
Не се наложи. Командирът на втората таанска щурмова рота заповяда на повечето си войници да излязат от укреплението, за да се подготвят за контраатака.
Докато се наканят, целият екип на Тапиа стигна до изхода от укреплението.
Спуснаха се в подземния проход към отдавна разрушената барака с инструменти и заджапаха в дълбоката тиня. Бараката я нямаше, но люкът още се отваряше.
Стен броеше оцелелите си хора, които уморено се катереха покрай него. Спасиха се тридесет и двама.
Строи ги и тръгнаха през заравнената пустош към имперските отбранителни линии. Щом се отдалечиха на половин километър, Стен взе малък предавател от колана си, махна двете предпазни капачета и натисна един превключвател.
Три минути по-късно заложените заряди щяха да се взривят и форт Ш’аарл’т… или форт Тиге, или форт Сътън, или който си избереш… щеше да се превърне в огромен кратер.
А таанците да си го наричат както искат.
69.
Два часа преди зазоряване бронираният гравислед на Танз Суламора получи разрешение да кацне сред развалините на замъка Аръндел.
Над повърхността се виждаха само две човешки творения. Едното представляваше преносим укрепен купол, каквито се използваха често на радиоактивни руднични планети, но твърде нелеп в сърцето на Империята. А до него стърчеше особено висок пилон за знаме. На него се развяваха два флага — блестящият герб на Империята и отдолу личният символ на Императора със знаците АМ2 върху атомната структура на този антиелемент.
В началото и края на всички имперски предавания показваха развалините и флага. Символиката беше натрапчива… но въздействаше. Императорът също като цялата Империя може и да бе претърпял тежък удар, но още стоеше здраво на краката си и се сражаваше.
Гвардейци с радиационни скафандри поведоха Суламора, покрит със същото защитно облекло, от кораба през душовете за обеззаразяване и по една от спускателните шахти към командния център под руините.
На дъното Суламора се измъкна от скафандъра, мина още веднъж през обеззаразяване и го въведоха в центъра. Двама гурки съпровождаха влиятелния търговец по дълги облицовани коридори, които дори в този час бяха препълнени с подтичващи офицери и техници. Суламора зърваше за миг дразнещи любопитството му гледки през отварящи се за миг портали — програмни табла, огромни компютърни екрани и зали за оперативно планиране.
Не подозираше, че го прекарваха през „цирковото шоу“, както го наричаше Императорът. Вършеше се истинска работа и съществата от персонала бяха много заети… но всичко видяно опираше до не най-важните стандартни занимания като набор на войници, оценка на обучението, финансиране и други неща от сорта.
Собствените покои на Императора също бяха обзаведени грижливо за създаване на желаното впечатление у посетителите. Имаше множество приемни, където делагация или отделен гост да бъдат държани в усамотение, докато Императорът не се подготви да ги посрещне. Стените сивееха, обстановката беше почти спартанска. Стенни екрани показваха загадъчни, лишени от пояснителни текстове карти и схеми, след време ги сменяха също толкова неясни таблици и графики. Заради чудатото чувство за хумор на Императора някои от тях бяха бойни планове на войни, водени преди хилядолетия. Досега никой не бе разгадал шегичката.
В собствените му помещения имаше голяма спалня, кухня като камбуз на боен кораб, заседателна зала, гигантско помещение, съчетаващо компютърен и оперативен център, и лична библиотека. Тук обзавеждането също беше простичко, не за да съвпада с внушенията на командния център, а защото Императорът се отнасяше с искрено равнодушие към показността и пищните церемонии.
Стенните екрани обикновено показваха изглед през прозорците на някой от домовете за почивка на императора. Но сега във всичките му стаи три картини образуваха налагащ се мотив — руините на Аръндел горе, поглед от космоса към таанския столичен свят Хийт и снимка на двадесет и седемте властници от Таанския съвет. Той обясняваше, че тези три изображения му помагат да съсредоточи вниманието си.