Суламора остана само няколко минути в приемната, преди да го заведат в библиотеката.
Императорът изглеждаше толкова уморен, колкото се чувстваше. Посочи една маса, на която имаше храни и напитки. Суламора отказа. Императорът подхвана без увъртания:
— Танз, току-що реквизирах десет от твоите бързи пътнически кораби.
Зениците на Суламора се разшириха, но едрият предприемач успя да се предпази от друга реакция. В края на краищата Императорът се бе обърнал към него на малко име.
— Сър, с каквото и да разполагам, то е ваше. Само поискайте.
— Тъй си е, по дяволите — съгласи се Императорът и зададе наглед несвързан с казаното въпрос: — Откога въоръжаваш търговските си кораби?
— Не разбирам, ваше величество. Почти всички мои кораби имат оръжия.
— Стига де, Суламора. Изкарах тежка нощ и ми се ще да полегна малко, преди да съмне. Имаш кораби, които хвъркат насам-натам с повече огнева мощ от моите фрегати.
— Вярно е — потвърди Суламора, — че си позволих да увелича въоръжението на някои от съдовете, които притежавам. Както сам се досещате, на онези, чиито маршрути минават близо до таанските галактики.
— Практичен подход — отбеляза Императорът и търговецът си отдъхна. — Затова ти взех десет от тях. След малко ще ти обясня защо. Другата причина да поискам тази среща е, че реквизирам и теб.
Суламора реагира не особено умно:
— Ъ?
— От двадесет минути си мой министър на корабостроенето. Това те прави член на моя таен кабинет.
Предприемачът се стресна. Дори не знаеше досега, че Императорът има таен кабинет.
— Искам да строиш кораби за мен. Не ми пука кой и как ще изпълнява поръчките. Твоите заповеди ще имат най-висше предимство. Дава ти се неоспоримо право да използваш всички суровини и работници, от които се нуждаеш. Искам още бойни кораби. И то за вчера. Не ми остана време за наддаване, спорове и интриги, както беше доскоро. Налей си питие. Аз ще пийна чай.
Суламора го послуша.
— Понасяме загуби — продължи Императорът, взрян в гърба му. — Таанците разгромяват флотовете ми по-бързо, отколкото успявам да ги попълвам. Ти ще промениш това.
— Благодаря за честта, ваше величество. С каква администрация ще разполагам?
— Не ми пука. Ако искаш, доведи си всичките сметкаджии и хитреци от твоите фирми.
— А какъв бюджет ми отпускате?
— Кажи ми, когато ти свършат кредитите, и ще ти намеря още.
— Ами финансовият надзор?
— Ще минем без него. Спипам ли те обаче да се оливаш в кражбите или да купуваш боклуци, ще те убия. Със собствените си ръце.
Императорът изобщо не се усмихваше. Суламора лекичко смени темата.
— Сър, може ли да ви попитам нещо?
— Давай.
— Казахте, че ще ми обясните за какво са ви десет от моите пътнически кораби.
— Да, ще го направя. Това е само за твоите уши, Танз. — Императорът помълча. — Направих цял куп грешки в началото на войната. И една от тях е заблудата, че моите хора в Пограничните светове са по-способни, отколкото са всъщност.
— Но, сър… вие изпратихте там Първа гвардейска.
— Така е. Те са най-добрите, които имам.
— И те побеждават.
— Как пък не! Ритат ги по задниците. Гвардейците… или каквото е останало от тях, са се вкопчили в нищожна територийка на един-единствен свят. И след около седмица ще бъдат прегазени и избити.
Суламора преглътна тежко. Сим-мрежите внушаваха съвсем друга представа.
— Пратих гвардията там да задържи системата Калтор, защото рано или късно ще настъпи промяна, а аз ще се нуждая от опорна точка, за да нахлуя в системите на таанците. Оплесках се. Надявах се на по-голяма подкрепа от моите съюзници. И освен това не знаех, че таанците бълват бойни флотове, сякаш са евтини играчки от плас. Грешки. Сега съм длъжен да спася каквото мога. В столицата на системата Калтор — Кавит, има цяла тълпа граждани на Империята. Искам твоите кораби, за да ги изведа оттам… заедно с други хора, които са ми необходими.
Императорът разгада изражението на Суламора и се усмихна мрачно.
— Танз, когато си вътре в нещата, те имат съвсем друг вид. През следващите дни ще видиш още повече разруха и опустошение.
Търговецът се овладя и зададе най-важния си въпрос:
— Ще победим ли в тази война?
Императорът въздъхна. Взе да му писва от тези думи.
— Да. В края на краищата.
„В края на краищата“ — повтори наум Суламора. Прие, че Императорът не прелива от увереност.
— А когато победим…
— Тогава ще се постарая да съм адски сигурен, че таанците са под коренно различна система на управление. Не искам никога повече да ме тормозят.