Погледна съобщенията. Едното беше на обикновен фиш. Твърде странен обаче беше калъфът, в който го донесе техникът — със сензорна ключалка за отпечатък от пръст и еднократни кодови таблици вътре. Онзи, който кодираше съобщението си, го пишеше по таблиците, а получателят го разшифроваше с втори екземпляр от същите таблици. След това и двата екземпляра се унищожаваха. Твърде стара, но неуязвима и до днес система.
А Махони мразеше кодирането почти колкото и тържествените паради.
Второто съобщение беше прехвърлено в съвсем друго устройство. Комуникационният отдел на генерала имаше само десетина от тях — върхът на сигурността. Записващи фишове в малка кутия от плас. Каквото и да съдържаше фишът, щеше да го види само Махони. На кутията имаше една вдлъбнатина, настроена на пръстовия отпечатък на палеца му. И щом генералът притиснеше палец към вдлъбнатината, фишът щеше да предаде незнайното си послание. Ако махнеше пръста си оттам или минеха тридесет секунди след края на записа, фишът се самоунищожаваше.
Махони знаеше, че тези съобщения са важни… и че едва ли вещаят друго освен катастрофа. Първото, кодирано с еднократната таблица, най-вероятно съдържаше заповеди. Остави го настрана засега и долепи палец до кутийката от плас.
Внезапно в мазето върху купчина обгорели рокли застана Вечният император. Разбира се, това беше само холографският му образ.
„Йън — започна записът, — пострадахме ужасно. Знам, че си пуснал това съобщение, преди да разшифроваш заповедите, затова ще ти ги кажа набързо.
Не мога да те подкрепя.
Нямам корабите, нямам и войските, които да ти изпратя с тях.
Досещам се, че сигурно вече си предвидил такава възможност. По дяволите, вече смяташ, че това е най-вероятно… защото от доста време в небесата над вас не се е мяркал никой от нашите.
Ето ти и заповедите в най-сбит вариант. Искам Първа гвардейска да задържи Кавит до последния куршум. Едва когато бъдат изчерпани всички налични средства за съпротива, имате моето разрешение да се предадете. Всички гвардейци, които успеят да се изплъзнат, да избягат и да продължат борбата с диверсии, имат моето разрешение да упорстват в битките. Едва ли има начин да попреча на гадните таанци да се отнасят с тях като с партизани, но ще направя всичко по силите си. Може би си очаквал и това.
Изпращам десет бързоходни пътнически кораба, за да приберат каквито цивилни са останали на Кавит. Изведи ги от планетата. Искам и ти да тръгнеш с тях.
Стигнах до най-тежкото за теб, Йън. Принуден съм да пожертвам твоята дивизия. Но няма да пожертвам онова, което са твоите гвардейци.
Вероятно имаш шест И-денонощия до пристигането на корабите от момента, в който получиш този запис. Искам да направиш подбор на кадровия състав. Най-добрите ти сержанти, офицери и специалисти трябва да се качат в корабите. Първа гвардейска дивизия ще загине на Кавит. Но ще има нова Първа гвардейска. Ние ще сформираме пак дивизията на Първичен свят и пак ще я пратим да се сражава.
Казах «ние» и точно това имам предвид. Ти ще си командирът на новата Първа гвардейска. Значи те искам в един от корабите.
Това е заповед, генерал Махони. Не очаквам да харесаш нито нея, нито мен. Но така трябва да бъде. От теб се иска да изпълняваш заповедите“.
Холограмата се усука и изчезна. Махони зяпаше празното пространство, което бе заемала допреди миг.
После отвори кутията с кодовете и извади еднократната таблица — всъщност малък компютър, чиито програми се изтриваха при изпълнение.
„Съжалявам, твое Вечно императорство — рече наум генералът. — Ще изпълня заповедите. Всички без последната. Щом оставяш моите гвардейци да измрат, адски сигурно е, че и аз ще бъда с тях“.
71.
Стен и остатъците от отряда му се върнаха в съмнителната безопасност на имперския периметър без никакви произшествия.
Пред Стен се откриваше бъдеще без избор. Той знаеше, че разнородната му шайка ще получи нови припаси и оръжия и ще бъде напъхана обратно в месомелачката на неспирните таански атаки. Навъсено се питаше кой от тях ще умре последен. Това им предлагаше бъдещето — да бъдат убити, ранени или пленени.
Както цялата Империя, той също не бе свикнал с пораженията. Но друго не му оставаше.
Не се изненада много, когато отговарящият за попълването на частите офицер му съобщи неочаквани заповеди. Отрядът му трябваше да предаде всички оръжия с изключение на личните и да остане в готовност за специална задача.
На самия Стен наредиха да се яви при Махони в тактическия оперативен център. Преди това той успя да изкрънка няколко литра вода, за да се обръсне, а и да се поизмие колкото платена мацка между двама клиенти, намери си и прилично чисти бойни дрехи горе-долу по мярка.