Чувстваше се гол в тази командна зала — намираше се в едната „пагода“ извън бронята на кораба. Приличаше повече на декор за сим-филм. Заемаше два етажа, обрамчена от всички страни с огромни екрани. Фос, когото Стен повиши с временните си пълномощия и назначи да командва комуникационния отсек, беше на над двадесет метра от него.
Стен наблюдаваше гъмжилото и се молеше на някой все още непознат му бог по някакъв начин всички да се натоварят, преди таанците да връхлетят. Намери местенце в молитвите си и за желанието Алекс също да влезе в корабите, докато гледаше неумолимото отброяване на хронометъра, който показваше времето до излитането на „Блатен паток“ и останалите от флота.
Щом бездруго се бе захванал с това, той добави още едно искане към небесата — Бриджит да е сред тези цивилни. Видя как натовариха Махони в един пътнически кораб — генералът лежеше в безсъзнание на надуваемата носилка.
Хронометърът изцеждаше последните секунди.
На екраните космодрумът на Кавит беше гол и безлюден, сивееше под стелещите се облаци дим и го осветяваха проблясъци от долитащите таански ракети.
Подофицер Алекс Килгър застана до него.
— Качих ги, момко. Всички са вътре.
Стен докосна бутона на комуникатора, окачен на гърдите му.
— До всички кораби. Тук „Блатен паток“. Излитаме!
Прахолякът се вдигна на кълба по натрошения бетон — пътническите кораби се издигаха.
— По моя команда… главен двигател… три… две… едно… Нула!
Пътническите съдове и четирите кораба, останали от 23-ти флот, изчезнаха.
Под тях започна последната таанска атака.
По-малко от две хиляди войници на Първа гвардейска отбраняваха рехавите фронтови линии. Най-добрите им съратници се евакуираха по заповед. Останалите бяха под командването на началник-щаба. Той наруши същата заповед, която командирът му щеше да пренебрегне, и не напусна войниците си.
Таанците нападаха вълна след вълна.
И измираха.
Първа гвардейска загина на Кавит.
Сбъдна се обаче пророчеството, което Стен чу преди години от първия си сержант в новобранската рота: „Бих се за Империята на стотина светове, ще се бия на още стотина, преди някой урод да ме опържи… Но ще стана най-скъпата мръвка, която е изкасапил“.
Три таански десантни корпуса кацнаха на Кавит. Единият беше разгромен. Другите два проведоха окончателното превземане на град Кавит.
Победиха.
И вече не съществуваха като боеспособни части.
Бриджит ван Дорман не беше сред евакуираните.
Ранените бяха подложени на най-мъчителното пресяване. Изоставиха умиращите и — още по-жестоко — онези, които никога нямаше да се възстановят, за да влязат в бой.
Някой трябваше да е с тях, за да поддържа живота им. Доктор Морисън остана доброволно.
Бриджит също.
Първата таанска зашеметяваща граната разпиля двамата санитари, които пазеха до входа на подземната болница. После вратата се пръсна навътре и нахлу таанска щурмова група.
Доктор Морисън застана пред тях с разперени ръце.
— Тези хора са ранени — каза тя бавно и спокойно. — Нуждаят се от помощ. Те не са войници.
— Отдръпни се — заповяда капитанът, командващ групата, и вдигна оръжието си.
— Те не могат да се сражават — започна пак Морисън. — Тук няма да срещнете съпротива, нито ще намерите оръжия…
Откосът почти я разкъса на две.
Бриджит изкрещя и се хвърли към капитана.
Той само се изви в кръста и стреля отново.
Трите куршума прерязаха Бриджит.
Офицерът отпусна оръжието си към пода и се обърна към един сержант.
— Имперската курва каза, че тук никой не може да носи оръжие. Значи не са ни необходими.
Сержантът отдаде чест и насочи огнехвъргачката.
74.
Макар че не беше почитателка на церемониите, лейди Атаго изпипа всичко много прилежно. Не можеше да приеме капитулацията от генерал Махони, както бе намислила. Всъщност нямаше значение. Нейното сим-предаване, предназначено за Хийт, нямаше да е по-малко вълнуващо.
Тя стоеше пред „Форез“, приземен насред космодрума на Кавит. От едната страна охраната подкарваше безкрайни редици от предали се имперски войници.
Тя очакваше кадрите да бъдат излъчени директно за Таанския съвет. Но предаването й бе получено от лорд Феерле. Виждаше го съвсем малък в официалните му одежди на монитора пред себе си.
Лейди Атаго прикри изненадата си и докладва.
— Поздравявам ви — отвърна изображението на Феерле. — Това обаче не е достатъчно.
— Моля да ме извините — каза тя, — но още какво може да се иска?
— Вие постигнахте победа, милейди. Но Империята вдигна голям шум около своите бойци на Кавит. Провъзгласява ги за мъченици, символи на бъдещата победа и така нататък.