Фос бе включил сим-шлема към скафандъра си. Стен се взираше като попарен в централния екран — запълваше го великанският „Кисо“ и сякаш всеки миг щяха да се сблъскат, — но в следващия миг проумя, че Фос е пуснал максималното увеличение.
— Сър — обади се Фос, — имам „Кали“ в готовност. Цел… цел… целта засечена.
— Изстрелвай — заповяда Стен, макар да не се надяваше на нищо.
Ракетата се понесе в криволица от „Блатен паток“ — липсваше й устойчивото ускорение, осигурявано от истинската шахта. После се стабилизира, включи на пълна мощност и изфуча към „Кисо“.
И тогава „Блатен паток“ беше улучен за пръв път.
Таанската ракета разкъса корпуса при командната зала, изскочи навън и се взриви на по-малко от петдесет метра встрани. Експлозията разнебити цялата командна зала.
Стен усети само зашеметяващ удар, залитна, блъсна се в някакъв пулт и зяпна в посока, където би трябвало да има стомана, но виждаше без никакви сензори как носът на таанския разрушител просветна от изстрелването на втора ракета.
Слушалките в шлема изпращяха.
— Готовност… — Беше Килгър. — Сближава се с нас… целта засечена… хо-хо. Спипах те.
Ракета „Лисица“ гръмна таанската. Килгър тутакси пусна един „Гоблин“, който разхвърли парчетата от разрушителя нашироко.
Стен се надигна с клатушкане и огледа съсипията в командната зала. Всички бяха мъртви или запратени в пространството.
Опомни се и включи микрофона.
— Тук капитанът. Прехвърлям командването в центъра за бойна информация. Контрол на щетите… изолирайте командната зала.
Запрепъва се към един люк, отвори го и се провря през него.
Отвън „Кали“ кръжеше безцелно. Имаше набелязана цел, но операторът не бе довършил процедурата за насочване. Ракетата очакваше следващи команди.
Командната зала наподобяваше натюрморт на тема „Технокрация с трупове“… само за малко. После се размърда една фигура.
Беше Фос.
Той погледна надолу към разкъсания метал, останал вместо краката му. Скафандърът вече се бе запечатал, срязвайки като хирург сухожилия и мускули.
Фос не усещаше никаква болка.
Повлече се на ръце към пулта. Все още имаше работещи схеми. Превключи на невредима система от третия резерв и отново се сля с ракетата си.
„Кали“ се стрелна към „Кисо“.
Таанският офицер, отговарящ за противоракетната защита, бе видял попадението в „Блатен паток“, после и безсмислената орбита на „Кали“. Даде команда на системите за засичане на цели да пренебрегнат ракетата — вече бе станала безвредна.
Но „Кали“ се устреми към тях! Ръката на таанеца вече се пресягаше към пулта на компютъра, когато ракетата ги улучи.
Улучи „Кисо“ в двигателните сопла, разби контейнерите с АМ2 и разпръсна антиматерия към носа на кораба.
„Кисо“ изчезна в една-единствена кошмарно беззвучна експлозия.
Фос имаше време да види как сиянието освети командната зала и да зърне почервеняването й, а също и да осъзнае, че това е кръвта му, заливаща шлема отвътре, преди очите му да погледнат отвъд всичко и той да се свлече върху пулта.
Докато Стен стигне до центъра за бойна информация — новия команден пункт, „Блатен паток“ беше ударен още три пъти.
Стен с мъка продължаваше напред и се молеше да му е останало нещо, което да командва.
„Брей, че странно — помисли, щом зърна един коридор да се усуква и разкривява пред него. — Имам халюцинации. Но не съм ранен“.
Нямаше халюцинации. Една таанска ракета бе улучила основните носещи рами и „Блатен паток“ се бе огънал и смачкал.
Стен се промуши през усуканата стоманена тръба. Умът му съхраняваше видяното; корабът се друсаше; взривовете го разтърсваха с ударните си вълни.
Пункт за събиране на пострадалите. Ударната вълна бе убила всички — бяха замръзнали в последните си пози. Ръцете на един от медиците бяха пъхнати в хирургически надуваем модул. Зад него стояха готовите да се отзоват санитари. Раненият си беше в модула.
Всички до един мъртви.
Отсек, напълнен с противопожарна пяна — явно сензорите бяха изкукали и бяха покрили с пяна несъществуващ огън. Стен видя три фигури в скафандри да пъплят мъчително към изхода, но нямаше време да им помогне.
Временен център за контрол на щетите, където един офицер (разпозна по черната метализирана боя на ръкавите, че е някой командир) хладнокръвно ръководеше екипите си. Стен се запита дали не е същият невъзмутим мъж с провлачения говор, с когото се бе чул преди малко.
После намери прохода към центъра за бойна информация, отвори двата люка и пак пое командването на „Блатен паток“.