Това упражнение нямаше почти нищо общо с обучението на пилотите, затова пък изискваше безкраен инат и желязна воля. А Стен признаваше неохотно, че вероятно показва и кои същества са проумели колко глупави са мозъците им, щом казват на тялото да се предаде тъкмо когато тепърва е започнало да черпи от запасите си.
За него пак нямаше проблеми — екипите от „Богомолка“ провеждаха такива упражнения, за да се забавляват.
Затова пък кадетите понамаляха. Досега десет от малко над тридесетте курсанти в групата на Стен се бяха спихнали и се бяха омели.
Проснат по гръб с вдигнати крака и прочистил ума си от мисли, той чу стъпки.
Върна се в действителността и зърна дребничката жена, която в първия ден бе напомнила един неоспорим факт за пилотите — подтичваше без усилие към него.
Вместо да се просне и направо да се изключи, жената пусна раницата си на земята, просна се и започна да прави упражнения.
Обзе го любопитство — доста интересен начин да подлъжеш съзнанието си да направи още една крачка напред. Изчака я да привърши, което добави още една минута към почивката му.
После се спускаха по каменист склон — курсантката се казваше Виктория — и можаха да си поприказват.
От взаимно споделеното Стен научи, че Виктория е лейтенант във флота. Занимавала се с танци и гимнастика. И то успешно, прецени той, щом бе участвала в представления на Първичен свят. Дори му се стори, че си спомня имената на две-три от трупите, в които бе играла.
Тогава защо е на служба?
Произхождала от род на военни. А и танците били тежка работа. После подхвърли, че професионалната танцьорка била като риба на сухо.
Стен дишаше достатъчно добре, за да си позволи смях.
Освен това, продължи Виктория, открай време се интересувала от математика.
Той потрепери. Макар че се справяше вещо с математиката (задължително умение за всеки офицер), изобщо не би му хрумнало да се гмурне с радост в уравненията, за да си запълни свободното време.
Вътрешният му усет за време се задейства — време беше за почивка. Виктория продължи с неумолимото си темпо.
Стен я изпрати с поглед и се почувства много добре.
Ако някой имаше стопроцентов шанс да преджапа през говната, наречени Подбор, и да стане пилот, това беше Виктория.
Стен сгуши глава в раменете си, когато водната стена се стовари в зелен вал върху носа на катера и се разби в илюминаторите на рубката.
Катерът се разлюля и стомахът на Стен сякаш направи стойка на ръце. Млъквай, тяло. Това е илюзия. Ти млъквай, главо, последва отговор. Сега ще драйфам. А ти върви по дяволите.
Извърнал глава да повърне настрани, Стен с голямо усилие следеше прошепнатите му указания.
— Това е двадесетметров кораб. Използва се за търговски риболов. Ти си капитанът. Връщаше се към пристанището и се мъчеше да изпревариш бурята, но тя те застигна. Някъде пред теб е пристанището. Трябва да влезеш невредим в него, за да завършиш упражнението. Радарът ще ти покаже прохода към пристанището, обаче е уязвим за повреди. Освен това знаеш, че през входа минава плитчина. По време на буря тя може да попречи на всеки кораб да влезе в пристанището. Късмет.
Стен бе събрал достатъчно опит в тестовете, за да се вторачи тутакси в екрана на радара. Аха. Там… малко вдясно… значи трябва да управлявам този съд… и точно както се подразбираше, радарният екран се покри със зеленикава мътилка.
Той обмисли положението, тоест илюзията, която преживяваше чрез шлема. За разлика от лентата с Шавала, в тези тестове каквото и да направеше, действието му щеше да е „истинско“. Например ако насочеше кораба към скалите, щеше да преживее корабокрушение и вероятно (тъй като хората в Подбора бяха садисти) бавно удавяне.
Решението беше просто. „Лесна работа — каза си Стен. — Стига само да включа антиграва и катерът ще…“
Бъркаше. Пред него имаше само три уреда за управление: голямо рулево колело със спици и две ръчки.
Този морски съд се движеше само в две измерения.
Имаше и датчици. Стен не им обърна внимание. Вероятно показваха как работи двигателят, а той помен от представа си нямаше с какъв вид енергия се движи, затова реши, че поне в момента не го засягат.
Налетя поредната вълна и корабът се наклони. Стен прецени възможностите за избор, бутна дясната ръчка напред до крайно положение, лявата назад докрай и рязко завъртя колелото надясно.
Кренът намаля.
Той изравни двете ръчки (май имаше на разположение два двигателя) и задържа колелото в средно положение.
Пред него бурята се разнасяше и можеше да види високи скали, в които тътнеше прибоят. Имаше малка пролука по-наляво — входът на пристанището.