Стен насочи кораба натам.
Доближаваше скалите. Страничните течения се опитваха да завъртят катера.
Стен мърдаше с отсечени движения колелото и ръчките.
Чудесно. Насочи се право към целта.
Дъждът спря и той видя на броени метри пред себе си мократа лъскавина на земя, щом вълната се отдръпна. Скапани копелета — ето каква била тази плитчина!
Включи двигателите на заден ход.
Вълни заляха кърмата. Стен ги пренебрегна.
Хрумна му една идея.
„Когато вълна покрие плитчината, над нея има слой вода. Достатъчно е да изчакам по-голяма вълна, като надничам през задните илюминатори на рубката, и тогава да включа на пълна мощност. Ще се възползвам от напора на вълната, за да вляза в пристанището“.
Всичко потръгна отлично. Огромната вълна, която си избра, пренесе корабчето право през входа на пристанището.
От радост забрави да се съобразява със страничните течения и катерът се нацепи в камъните на крайбрежната алея.
И точно както очакваше, не само катерът потъна, но и той преживя най-пряко удавянето.
Бавно.
ОЦЕНКА: УДОВЛЕТВОРИТЕЛНО.
Вече бе научил имената на съкурсниците си.
Коравият сержант, когото според Стен би трябвало да изритат почти в началото, успя да оцелее. Ха, само да оцелее ли? Досега той и Виктория си разменяха първото и второто място в списъка по успех на курса. Специалист по древна история не би се учудил, щом научеше името на този мъж — Уилям Бишоп Четиридесет и трети.
Стен обаче не знаеше какво означава това. Другите кадети — също, затова лепнаха на сержанта прякора Кашика, който той понасяше весело.
Покритият с козина разочарован любител на бирата, казваше се Лотор, беше истинска скъпоценност. Той се оказа клоунът на групата.
Понеже не можеха да си позволят обичайните военни отдушници като напиване, отпуски и други подобни, курсантите направо пощуряваха. И Лотор подхвана войната на водните кесии.
Стен стана първата й жертва.
Някой потропа най-невинно на вратата му в полунощ. Той отвори и му лиснаха в лицето цяла кофа.
Когато узна кой е виновникът, Стен му го върна, като го заключи под душа и предварително запуши отточния канал. Смили се, преди водата да е стигнала до тавана.
Щом изсуши козината си, Лотор се развилия. Реши, че Стен има съюзници и че Ш’аарл’т е сред тях. Затова пъхна края на противопожарния маркуч под вратата й и завъртя крана.
Ш’аарл’т се събуди, когато стаята й се напълни до половината, разумно отвори вратата и пак заспа.
Лотор обаче не предвиди колко лошо е да имаш за противник един паяк.
През следващата нощ Ш’аарл’т изплете паяжина от прозореца си нагоре към етажа, на който беше стаята на Лотор, и лекичко пъхна вместо възглавницата му кесия, пълна с вода.
Лотор си потърси нова мишена и погна Кашика. Върза експлозивен пакет към огромен чувал с вода, изтъркаля чувала по коридора, почука на вратата на Бишоп и си плю на петите.
Кашика отвори вратата в мига, когато чувалът се взриви.
Неговото отмъщение се състоеше в напъхването на гигантски метеорологичен балон в стаята на Лотор и напълването му с вода. И тъй като беше стар боец, изобщо не си направи труда да провери дали Лотор е в стаята, когато капанът се задейства.
Лотор беше освободен само с усилията на почти всички в казармата.
В този момент, понеже на всички им писна и никой не можеше да измисли нищо по-хитроумно, войната свърши.
Единствената полза от нея бе обединяването на Лотор, Бишоп, Стен и Ш’аарл’т в хлабава група.
Групата избра за свой талисман Виктория. Тя не знаеше причината, но се радваше да й правят компания. Четиримата тъй и не обясниха, но чувстваха същото, което Стен долови по време на похода по карта — все някой трябваше да се справи. И Виктория беше най-вероятната кандидатка.
Петимата обсъдиха шансовете си — единодушно установиха, че са нищожни — и какви биха се оказали пилот-инструкторите, ако им бъде заповядано да носят униформи вместо безличните гащеризони.
Виктория измисли най-хубавата клевета срещу Ферари. Заяви, че този мърляч сигурно е бил старши подофицер, може да е изнудвал командира си и в същото време е открадвал всяка имперска собственост, която не е била завинтена на мястото си.
Разсмяха се, пийнаха по чаша билков чай, от който гарантирано нямаше никакви странични ефекти, и се пръснаха по стаите си за неспирното учене.
Поне повечето от тях.
Може би никой още не бе установил страничните ефекти от чая.
Стен и Виктория пожелаха лека нощ на Ш’аарл’т пред вратата на стаята й. Стен имаше намерение само да изпрати Виктория до нейната стая, но изведнъж се чу да я кани в своята.