Виктория прие.
Когато влязоха, той хем ликуваше, хем се притесняваше. Виктория напомпа леглото и оправи възглавниците. Докосна с пръст ципа на летателния си костюм и гащеризонът се смъкна от дребничкото й, абсолютно безупречно тяло.
Стен си бе фантазирал как се люби с балерина… особено с Виктория. Не я бе свалял досега, защото из главата му се въртеше смътната представа, че ако тя склони, ще се окаже точно толкова безпомощен, колкото им внушаваше Мейсън всекидневно.
От преумора и така нататък.
Може и да бе преценил точно на какво е способен в момента. Изобщо не подозираше обаче колко изобретателна може да се окаже една бивша професионална танцьорка.
На следващия ден Виктория и Стен получиха твърде ниски оценки в различните изпитания, на които ги подлагаха.
Бяха спали по-малко от час.
8.
Подборът премина от писмени или симулационни тестове към истински задачи и Ферари и Мейсън получиха своята възможност за съвсем сериозен тормоз.
Стен се досещаше, че този път го очакват големи главоболия — Ферари сияеше, дори Мейсън позволи на цепката, която имаше вместо уста, да се понадигне в едното ъгълче.
— Това при нас се нарича „групово препятствие“ — благо обясни Ферари.
Групово. Препятствие.
Групата се състоеше от Бишоп, Виктория, Лотор, Стен и още шестима.
Ето какво беше препятствието.
— Сега стоим в командната зала на разрушител — продължи Ферари. — От клас „Цвете“, ако сте толкова любознателни. Изглежда ужасно, нали?
Изчака хоровото потвърждение от страна на кадетите.
— Причината да е в толкова окаян вид е аварийното кацане върху един планетоид, на който въздухът и водата са горе-долу поносими. Няма обаче нищо за ядене и почти нищо, годно за направата на подслон. — Ферари се усмихна. — Онези от вас, които са преминали екологична подготовка, да не ми досаждат с обяснения колко е нелогично да има такъв планетоид. Аз не съставям задачите, а само ръководя занятията. Както и да е, нали виждате тази зала за управление? Ами да. Направо съсипана от катастрофата. Виждате и този отворен люк — през него се излиза на планетоида, който е представен доста пищно. Лично аз си признавам, че не вярвам да има лилави дървета. Отплесвам се. Господин Мейсън, имате ли нещо против да продължите?
— Благодаря, сър. Вие, нещастници, сте катастрофирали. Единственият начин да оживеете е да си изнесете аварийните комплекти навън. До тях се стига по този коридор. Имате два проблема — коридорът е запречен.
Няма майтап, рече си Стен, щом надникна в коридора. Възхити се колко старателно са им подготвили задачата. Когато влязоха в огромното помещение, им се стори, че корабът се е халосал в джунглата и половината му се е намачкала.
Вътрешността на кораба с някои изключения (които Стен си отбелязваше внимателно) имитираше точно командната зала и околните коридори на разрушител.
Стен се питаше защо ли преди инструкторите да вкарат групата тук, Мейсън дръпна Бишоп настрана и му каза нещо… и то важно, ако се съдеше по реакцията на Кашика.
Мейсън продължи:
— Вторият ви проблем е, че силовият агрегат е в режим на самоунищожение. Имате двадесет минути, преди този кораб да се разхвърчи по-високо и от рая. Ако не се доберете до припасите си, се проваляте в задачата. Всички. Ако още мъдрувате над проблема, след като изтекат двадесет минути, се проваляте, Всички.
— Благодаря, господин Мейсън, достатъчно.
— Слушам, сър!
— Изпълнението на задачата започва… сега!
Почнаха да бълват идеи.
Виктория се намеси — всичко да върви на майната си. Какво трябва да изнесат?
Кашика възрази, че е глупаво да се държат така — първо имали нужда от план.
Лотор отсече, че като не знаели в колко дълбок дракх са нагазили, как можели да кроят планове?
Положението беше ясно. В коридора към аварийните комплекти имаше купчини разнообразни отломки от кораба, които бяха лесни за разчистване. Само че две грамадни стоманени греди се кръстосваха насред коридора и нямаше начин да ги помръднат без допълнително оборудване.
Двама кадети доказаха това, когато си напънаха гърбовете да освободят заклинените греди.
Лотор стоеше до доста по-малка греда пред купчината парчетии.
— Ето от това става лост — реши той. — Само да имахме опорна точка.
— Стига де, Лотор — охлади го Кашика. — Нямаме никаква скапана опорна точка.
— Имаме си, и то адски добра — скастри го Виктория. — Ей, момченца, двама от вас да домъкнат картографския шкаф от командната кабина.
— Няма да стане — заинати се Бишоп.