Стен се вторачи в него. Какво го прихващаше Кашика? Обикновено пръв се вкопчваше в новите идеи. Двама от мъжете отидоха за шкафа, а Стен проведе собствен оглед из „кораба“.
Когато се върна в коридора, картографският шкаф беше близо до пречещите греди. Подпъхнаха малката греда под едната голяма и цялата група я натисна. Първата преграда се надигна, извъртя се и рухна с грохот отстрани. Групата отдели миг да кресне ликуващо и премести лоста напред.
— От това нямаме полза — настояваше Бишоп.
И друг кадет се отдръпна и каза:
— Май си прав.
После посочи един червен капак с надпис „ПРОХОД ЗА ПРОВЕРКА НА ЕКОЛОГИЧНИТЕ СИСТЕМИ. Не влизай без разрешение за достъп втора степен. Не влизай, ако системите на кораба не са изключени“.
Курсантът отмести капака. Покрай коридора минаваше успореден тунел.
— Готово, това е — обяви той.
— Ти не прочете ли надписа на капака? — спря го Стен.
— И какво? Корабът няма как да стане по-изключен.
— Прав си — съгласи се Бишоп.
И Стен отново се зачуди.
Кадетът се напъха в тесния тунел. Капакът щракна зад него. След пет секунди чуха вой от болка.
Изчадията, подготвили тестовете в Подбора, се бяха погрижили и за този вариант. В тунела би трябвало да има свръхнагрята пара. Все пак това беше макет, затова кадетът се отърва само с малка вълна от гореща вода, колкото да получи изгаряния първа степен, после тунелът се отвори и го изхвърли от другата страна на декора, а там Ферари му съобщи, че е мъртъв и отпада от задачата.
След „смъртта“ на курсанта групата удвои усилията си да отмести гредата с лоста.
Стен направи малко сметки от елементарната физика, обяви „не става“ и потърси друг начин. Мина през кораба и излезе отвън в търсене на нещо, което да може да се превърне в инструмент.
Намери го.
Когато довлече в коридора четиридесет метра контролен кабел, сигурно изтръгнат от обшивката на кораба и паднал в джунглата, другите вече бяха задъхани и отчаяни.
Оставаха им седем минути.
Стен изобщо не прахоса време в обяснения. Издърпа дебелия два сантиметра кабел към гредата и го уви на няколко примки около нея. След това го опъна към една здрава скоба в стената на кораба и пак го върна към гредата.
Бишоп го спря.
— Що за тъпотии правиш?
— Пращам въздушни целувки на скапания Император — сопна се Стен. — Я ми помогни.
— Стига де, Стен! Губиш си времето.
— За последен път — чуй ме, Кашик. Ще използваме този кабел като скрипец и ще издърпаме гредата.
— Стен, не знам дали ще има полза от това. Защо не го обсъдим?
— Защото имаме само пет минути.
— Именно! Значи не бива да сбъркаме, нали?
И тогава Стен вече беше сигурен.
— Прав си, не бива.
И замахна. Ръцете му можеха да убият, осакатят или проснат в несвяст всяко същество, предвидено в бойните изкуства на Империята.
Сабленият удар улучи шията на Бишоп точно под ухото. Кашика се свлече като чувал.
— Тихо! — заповяда Стен, щом другите креснаха от изненада. — Увийте проклетия кабел още веднъж и после дърпаме, колкото сили имаме. Бишоп беше саботьор. Видях как Мейсън му заповяда. Хайде. Трябва да се разкараме оттук!
С импровизирания скрипец освободиха гредата, групата изнесе припасите си от склада и се отдалечи от „кораба“ цяла минута преди крайния срок.
Щом се опомни, Бишоп потвърди правотата на Стен — Мейсън му наредил да играе ролята на саботьор.
Ферари неохотно призна, че са сред малкото групи, успешно изпълнили задачата през последните пет години.
ОЦЕНКА: ОТЛИЧНО.
9.
Стен си имаше затруднения.
Изобщо не беше идиот в математиката — такъв не можеше да бъде никой в имперските въоръжени сили с чин над копиеносец втори клас, — но не вникваше по инстинкт в числата, както например в предметите. А в основния курс по навигация, с който бе претъпкан Първи етап, не успяваше да превърне числата в реалността на корабите или планетите.
Затова с него се занимаваха допълнително.
С Виктория нямаше проблеми, защото всеки знаеше, че единствена тя ще завърши непременно. Но Бишоп?
Нали уж математическите гении са ниски, хилави, говорят пискливо и дефектите в зрението им са коригирани хирургически.
Ето колко струват вкоренените заблуди, унило си мислеше Стен, докато дебелите пръсти на Бишоп тракаха по компютърната клавиатура и докосваха числа на екрана. С прилежността и търпението на педант Кашика се опитваше да помогне на Стен да проумее, че абстрактните числа описват вселената по-точно дори от картина или думи, независимо колко поетични или изискано подбрани са те.
Стен отново се взря в екрана и не откри връзката.