Първият тест беше задържане на хеликоптера във въздуха.
Мейсън го издигна, спусна го, пак го издигна. Изглеждаше лесно.
— От вас се иска само да го задържите на метър над земята.
И нареди на Стен да поеме управлението.
Тогава в хеликоптера се пробуди друг нрав и въпреки резките движения на Стен той наклони нос, предните краища на плъзгачите се блъснаха в площадката и заради прекомерното компенсиране на Стен машината се килна назад… после напред… и се наложи Мейсън бързо да се вкопчи в ръчките.
— Искате ли да опитате отново?
Стен кимна.
Справи се по-добре… донякъде. Мощност… задръж с педалите… и съвсем кротко с ръчката.
Този път не халоса хеликоптера в площадката, но задължителният метър нарастваше до три.
Летателният му костюм подгизваше от пот.
Още един опит.
Кандилкането във въздуха намаля до плюс-минус метър.
Мейсън се взираше в Стен.
— Добре. Сега преминаваме към движение напред.
Инструкторът прелетя с машината петдесетина метра, зави и се върна, после повтори цялата маневра.
— Искам да поддържате два метра височина и просто да отлетите дотам по права линия. Ще ви кажа кога да спрете.
Хеликоптерът подскочи като игрив делфин. Стен на два пъти зачегърта с плъзгачите, а полетът му към далечните пилони напомняше за извивките на гърмяща змия. Мейсън пое управлението и накара кадета да изпълни упражнението още три пъти. Стен нямаше представа дали занапред ще се подготвя за пилот, или за синоптик.
Следващото условие беше да откара хеликоптера чак до пилоните и да мине между тях на зигзаг. При първия опит Стен установи, че някак е овладял равномерния полет право напред — хеликоптерът събори всеки пилон. На четвъртия път се изхитри да повали не повече от четири-пет пилона.
Мейсън продължаваше да го гледа. Накрая даде знак, че са приключили.
Стен се облегна и по заповед събра ръце в скута си.
Инструкторът приземи машината на мястото, от което бяха излетели, изключи двигателя и разкопча ремъците си. Стен последва примера му, смъкна се от платформата и се присви, за да мине под забавящите въртенето си перки.
Мейсън стоеше с безизразно лице на трийсетина метра от хеликоптера.
— Това беше, кадет. Върнете се в стаята си. Ще бъдете уведомен какво решение е взето за вас.
Стен отдаде чест. Гадост. Дотук с приумиците на Императора какво трябвало да върши Стен.
— Кадет!
Той спря и се обърна.
— Летели ли сте и преди с такава измишльотина?
Стен отрече искрено и почувства мъждукането на надеждата.
12.
На другия ден името на Стен наред с Бишоп, Ш’аарл’т и Лотор се мъдреше в списъка „Първи етап. Преминат успешно. Изпратени в Имперска летателна школа, Втори етап“.
Във Втори етап щяха да се учат да летят.
Би трябвало да има някакъв купон накрая. Но всички бяха налегнати от прекалена умора, за да се накъркат.
Според изтърканите шаблони завършването трябваше да бъде обявено от пилоти-инструктори, носещи кашони с алк и приветстващи кадетите в братството, каквото и да беше то. Ш’аарл’т, Стен и Бишоп пийнаха шише билков чай, докато си събираха багажа. Искаха само да се махнат.
До следовете, които щяха да отнесат кадетите до корабите, стояха Ферари и Мейсън.
Съгласно шаблоните едните трябваше да проявят разбиране, а другите да покажат, че ги приемат като равни. Но изражението на Мейсън беше същото като първия ден — май съжаляваше, че те изобщо са успели. Впи още по-неприязнен поглед в Стен.
Който му отвърна със същото.
По дяволите разбирането и прошката — искаше му се да срещне Мейсън в тесния проход зад някой хангар и да му направи още един белег като първия. Желателно на гърлото…
13.
Наименованието „Погранични светове“ подсказва някаква географска или политическа връзка в пръснатия звезден куп, който заемаше пространството между Империята и Таанската система. Общо взето, такава липсваше.
Първопроходци от Империята бавно заселваха този куп. Не бяха нито радикали, нито авантюристи, каквито например тършуваха из Вълчия куп. Тези хора искаха животът им да е малко по-прост и мирен. Мнозина от тях бяха пенсионирани военни или държавни служители, подхванали втора, дори трета кариера. Други се стремяха към шанса да се утвърдят на спокойствие като дребни производители или делови хора.
Както нямаше герои, утъпкващи пътища, така липсваха и злодеите, каквито се появяват в новозавладени територии. Поне не до времето, когато от напиращата да се разшири Таанска империя не започнаха да идват нови имигранти от малко по-друг вид.