Властите, доколкото изобщо ги имаше в Пограничните светове, бяха огледален образ на самите заселници. Независимо дали управляваха един-единствен свят, или се занимаваха с по пет-шест системи, те обикновено представляваха някакъв вариант на парламентаризма — от умерено либерален до умерено авторитарен. И понеже потенциалните тирани отиваха другаде, наличните въоръжени сили бяха нещо средно между митническа полиция и брегова охрана. Единствената обединяваща политическа сила в този куп беше срещата на върха, която се свикваше да изглади текущите икономически проблеми горе-долу веднъж на пет години. Купът си беше затънтено място и обитателите му с удоволствие биха го запазили такова.
Докато не дойдоха таанците.
Онези от тях, които се заселваха в Пограничните светове, имаха финансовата подкрепа на своите водачи, защото раждаемостта и политическите амбиции на таанците просто крещяха за ново жизнено пространство. Тези хора вече бяха същински пионери, искащи нещо повече от живота. И тъй като тяхната култура поощряваше стопанските комуни, те имаха естествено предимство в сравнение с бившите жители на Империята. Положението стана напечено и се стигна до безредици и погроми.
Заселниците от Империята бяха дошли първи в тези светове, затова имаха възможността да променят управлението на обществата си. На таанците не се разрешаваше да придобиват големи недвижими имоти. Не им се даваше право на глас. Натикваха ги в гета, където живееха само сред сънародници — и в селските райони, и в градовете.
Таанската империя подклаждаше враждебността на своите заселници, защото искаше да прибави купа към своите владения.
Революционното движение не само беше популярно, но и имаше солидната подкрепа на таанците. А Империята не правеше кой знае какво, за да реши проблема. В края на краищата затънтените места с нищожни проблеми (безредиците, колкото ще да са кървави, не са злина като активния геноцид) получаваха и нищожно внимание.
Имперските гарнизони, разположени на тези светове, обитавани и от таанци, се разгащваха и тънеха в мързел. Вместо да поддържат мира, офицерите и подчинените им бяха склонни да застанат на страната на заселниците. Таанците се различаваха от тях… значи бяха по-долнопробни.
Неотдавна за малко се появи възможност да бъде избягнат сблъсъкът между Империята и таанците. Някои от по-прозорливите революционери разбираха добре, че ако има такъв сблъсък, те ще бъдат смазани между двете сили. В пълна секретност изпратиха на Първичен свят предводителя на организацията. Годфри Алейн бе убит заради заговор, насочен срещу самия Император. А последните преговори между Империята и стремящата се към мир фракция в Таанския съвет също завършиха с кървава баня.
Грохотът на бойните барабани изобщо не стихваше, особено на Пограничните светове.
Но никой в звездния куп май не съзнаваше колко малко остава до войната, която ще обхване цялата Империя.
14.
Прашната гравикола пърпореше немощно над селския път. Беше от старичък модел — дълга, ъгловата, с уголемена товарна каросерия. А ако се съдеше по запъването й в полет, не бяха преставали да я използват до дупка от деня, когато бе излязла от завода.
Търговецът, приведен над пулта за управление, изглеждаше очукан и стар като возилото си, Беше едър мъж с широко дружелюбно лице и грамадни рамене, които опъваха отдавна излезлия му от мода гащеризон. Мъжът си тананикаше кротко и фалшиво в ритъм с давещия се генератор на Маклийн. Караше привидно отпуснат и спокоен, но очите му шареха хищно и попиваха всяка дреболия от местността.
Това беше лоша земя, осеяна с камънаци и превити от вятъра скупчени тук-там дървета.
През деня търговецът бе минал набързо покрай пет-шест стопанства с различни посеви, за които се грижеха по неколцина таански имигранти с изпити лица. Двоумеше се пред всяко, забелязваше крайната бедност и отминаваше. В никое от тях едно нормално същество не би помолило и за приветливо поднесена чаша вода. Не заради враждебността (имаше си я, и то съвсем явна), а защото дори да му бъдеше дадена, вероятно щеше да съдържа последните милилитри вода, останала в стопанството.
Неочаквано зърна в далечината зелено петно. Свърна натам и скоро стигна до голямо стопанство. Земята му се стори сравнително плодородна — нито чернозем, нито камънак — и бе нагъсто набраздена с напоителни канали. По средата на имота около езерце с артезиански кладенец се издигаха големи неугледни сгради. Значи това беше причината тукашните хора да се замогнат. Неколцина работеха на полето с ръждясали скрибуцащи машини.