Вечният император посочи един цъфнал храст.
— Махони, знаеш ли колко години трябваше да се занимавам с тия неща?
— Не, сър.
— Твърде много. Тия чудесии обичат сух климат. Нещо като австралийските пустини, такъв ми ти дракх.
— Австралийски ли, ваше величество?
— Все тая. Там е работата, че мразя скапаните цветенца. Не стават за ядене. И каква проклета полза има от тях, питам?
— Именно, сър. Какво полза от тях?
Вечният император откъсна едно цвете от близкия храст и почна да му скубе листенцата едно по едно.
— Как мислиш, с какво са се захванали? Таанците.
— При цялото ми уважение, ваше величество, мисля, че се подготвят да ни сритат по розовите задничета.
— Дракх, така си е. А ти какво си мислиш, че правя аз?
Императорът врътна кранчето на бъчонката и пак напълни халбата си с пенлива бира. Понечи да отпие, но я остави. Поумува, потропвайки с нея — безкрайните концентрични кръгове в бирата се гонеха и сливаха.
— Лошото е, Махони — каза накрая, — че имам адски повече сили за размърдване от таанците. Само за да задържа каквото имам, съм принуден да удвоя флота си. За контраатака ще ми потрябва още една трета в повече. За тотална атака — още два пъти по толкова. Преди около хилядолетие се бях зарекъл никога да не стигам до това положение. Твърде обширно е. Твърде много за отбраняване. За Бога, ти имаш ли си понятие колко време се губи напоследък, докато проведеш търг за поръчката на един-единствен кораб?
Махони благоразумно си замълча.
— Опитах се да компенсирам — продължи Императорът, — като създам най-добрата разузнавателна служба, която някога… ами, която някога е съществувала. И какво получавам, по дяволите? Получавам дракх.
— Да, сър — вметна Махони.
— О, да не долавям намек за укор, генерале? Критикуваш ме, че те повиших?
— И ме преместихте, сър.
— И те преместих — потвърди Императорът. — В нормални обстоятелства щях да кажа, че малко неодобрение не ми е излишно. Когато си е на мястото, неодобрението държи нащрек и един Вечен император. Така поне е на теория. Де да знам. Няма други шефове от моя калибър, та да разчитам на техния опит.
Махони налучка подходящия момент.
— А на кого можете да разчитате, сър?
Последва мълчание. Императорът погледа как бършат чиниите, лъскат вилиците и прибират масите. Освен работниците бяха останали само двамата с Махони. На генерала накрая му дотегна да изчаква следващия ход на Императора.
— Моята молба, сър — за Първа гвардейска на Пограничните светове?…
— Трябва да знам повече — отсече Императорът. — Трябва да знам достатъчно, за да спечеля време.
— Значи с Първа гвардейска, сър?
Императорът избута чашата си настрана.
— Не. Молбата ти е отхвърлена, генерале.
Махони едва не си прехапа езика от усилието да сдържи натрапващия се отговор. Отново беше най-благоразумно да си трае.
— Събери ми сведения, преди да разправяш, че съм си изтървал шанса — промълви Вечният император.
Махони не попита как да стане това.
Императорът се надигна и взе почти пълната си чаша.
— Май барбекюто приключи.
— Така излиза, сър.
— Чудна работа. Толкова хора изобщо да не се вясват. Предполагам, че повечето от моите така наречени съюзници са в дълбок размисъл как да се спазарят с таанците. В случай че бъда победен.
Вечният император се заблуждаваше. Времето за мислене бе минало отдавна.
5.
Първият етап от обучението в Имперската летателна школа се провеждаше на ваканционния свят Салишан. Стен и останалите кандидат-пилоти се струпаха в шарена тълпа в центъра за регистрация, където ги разделиха на роти от по тридесет и им наредиха да чакат за прехвърляне в самата база.
Кадетите бяха смесица от току-що завършили новобранското обучение мъже и жени, дипломанти от някоя гражданска подготвителна школа и отдавна постъпили на служба офицери и сержанти. Повечето май бяха девствени във военно отношение, забеляза Стен по липсата на ордени и медали, новичките полупарадни униформи не по мярка и твърде скованото държане, което новобранската дресура им бе набила в главите.
Но и сляп да беше, Стен пак щеше да познае, че неговите съкурсници са същински зайци.
Докато чакаха грависледа, те тънеха в развълнувани догадки — щом са на свят за почивки, значи службата ще е лека. Сигурно редовно ще излизат в отпуск да се топнат в рая. Дори и базата сигурно е като дворец.
Той запазваше безучастното си изражение и гледаше право напред.
Зърна развеселения поглед на друг кадет в отсрещния край на навалицата. И този мъж беше по-наясно с положението.
Вторачи се в него. Въплъщаваше идеала за войник на всеки офицер в щурмовите части — висок, дългокрак, белязан от битки. Носеше петнисто кафява униформа на гвардейска част, имаше три реда орденски лентички и Значка за планетарен десант. Корав мъж, който знае що е война. Но адски се различаваше от представата на повечето хора за пилотите. Стен се зачуди какви ли връзки е използвал, за да се вреди за обучението.