Дрън-дрън, дрън-дрън“.
Първият етап от обучението на пилотите беше Подборът. Целта на тази фаза бе да е абсолютно сигурно, че всеки от кандидатите наистина има качествата за пилот.
Този подбор вече се бе прочул сред военните като масово изритване.
Адмирал Наваре ги осведоми, че поради неблагоприятната политическа ситуация Първи етап ще бъде ускорен. Прелестна гадост, рече си Стен.
На всеки курсант бе казано да свали знаците за ранга си. От този момент към тях щяха да се обръщат само с „кадет“.
Хо-хо. Стен лесно си представи някои от останалите обръщения — мърляч, дракх, марда и още много, много епитети, изрично забранени съгласно имперските устави.
Това беше горе-долу всичко, което си струваше да чуе.
Умът му беше зает най-вече да му напомня, че сега е кадет. Не новоизлюпен капитан трети ранг, не бивш командир на гурките-телохранители на Императора, нито пък специалист по тайни операции в „Богомолка“.
И никакъв офицер.
„Смятай се за новобранец. Може пък така да избуташ до края“.
Отнасяше се с известно безразличие към идеята да стане пилот. Бе попаднал тук само заради личния съвет на самия Император, даден насаме. Императорът бе казал, че следващият етап в кариерата на Стен трябва да е прехвърлянето във флота (вече го бе направил) и пилотската школа.
Изритаха ли го обаче от школата, нищо чудно да получи заповед за назначение в транспортно-снабдителното управление на флота.
За стотен път се питаше колко ли ще е трудно, ако все пак се издъни, да се върне в армията и секция „Богомолка“.
По някое време насред умуването му Наваре приключи, отдалечи се и старшината накара кадетите да обикалят в тръс сградите, след като струпаха брезентовите си торби пред подиума за строеви преглед.
„Сега ще се запознаем с кръволоците — мислеше си Стен, — или както ще да наричат тук сержантите, обучаващи новобранци, те пък ще ни покажат, че за нищо не ни бива и че ще ни изтрият от лицето на земята, ако дори си позволим да се задъхаме“.
Общо взето, всичко протече по този сценарий… но имаше и големи изненади.
Курсът бе спрян по средата на огромен квадрат с пясък, в който краката потъваха до глезените. Старшината пак ги накара да заемат положение за лицеви опори, после изчезна. Минутите се изнизваха. Двама-трима кадети тупнаха на пясъка. Щяха да си платят за това.
За Стен да се подпира на ръце беше само досадно.
Доближи ги полека някакъв мъж — и изобщо не приличаше на садиста, когото Стен очакваше. Инструкторите винаги имаха вид на много по-добри войници, отколкото дадените им за обучение свинчета можеха да се надяват да станат. Този обаче беше доста затлъстял и носеше позацапан пилотски гащеризон без никакъв знак за ранг. Един от джобовете му беше разпран. Мина покрай наредените кадети. Цъкна с език, когато поредният от тях тупна задъхан по корем.
— Добър ви ден — заговори мъжът дрезгаво и провлечено. — Казвам се Ферари. Ще се обръщате към мен с „господин Ферари“ или „сър“, иначе ще ви затрия, не се съмнявайте. Аз съм вашият главен пилот-инструктор. През този период ще направя всичко по силите си да ви убедя, че призванието на пилот е най-нежеланото, най-окаяното занимание, с което едно същество може да запълни живота си. И моята врата е винаги отворена, както на нашия почитаем комендант. Но само за едно. За да подадете молба за напускане. През безкрайните дни и нощи, които ще последват, искрено искам всеки от вас да се замисли колко ще е лесно да сложи край на мъките си. Едно отбиване в моя кабинет, дори една думичка пред някой от останалите пилот-инструктори — и вече сте на път, убеден съм в това, към далеч по-приятно за вас назначение. Впрочем… ние, инструкторите от Първи етап, сме убедени, че и геената огнена е за предпочитане. Онези сред вас, които принадлежат към други култури и не знаят що е геена огнена, да попитат съкурсниците си. Аз обаче съм убеден, че ще ви стане кристално ясно и от нашата програма. Тези, които още са подпрени на ръце, могат да се изправят. Падналите би трябвало вече да пълзят. Ще ми се, както сте по корем, да изпълзите в колона до края на тази учебна площадка. И я обиколете два пъти с пълзене, моля. Между другото това не е проява на садизъм. По някое време днес май съм изтървал някъде наблизо четвърт кредит и ще съм безкрайно благодарен, ако някой от вас успее да го намери.
Стен гледаше как слаборъките се отъркват в пясъка покрай него и се надяваше, че никой няма да се прави на хитрец, като извади монета от джоба си и я връчи на Ферари с илюзията, че така ще се отърве от дългото пълзене. Инструкторът непременно би огледал монетата, за да заяви печално, че има някаква грешка, защото годината не е същата, а след това направо би изтръгнал ноктите на този кадет.