Таньо Танев
Флуктуации на силата
ТЪМНИТЕ ВЕКОВЕ
Безбройни поколения магове и алхимици създаваха теории и хипотези, които независимо от невежеството и грешките стъпка по стъпка приближаваха познанието им по въпроса до истината. Този процес бе изключително бавен, дори когато мерната единица е хилядолетия. Още от дълбока древност жреците подбираха и обучаваха надарени деца. Нека не се връщаме още по-назад, при племенните шамани и епохите преди потопа. Поне писаната история на човечеството съдържа достатъчно факти за хора с дарба за гадателство и лечителство. Първото наистина научно постижение бе, че в общия случай дарбата се предава по наследство, макар и не винаги.
Големи поражения нанесе невежеството на хората носители на тези дарби. Историята изобилства от примери за систематично им унищожение, като грешници обладани от зли сили или като най-достойни жертви на Боговете. За да запазят живота си много от тях са се оттегляли в отшелничество или са ставали монаси и не са оставяли наследници. През всички епохи цвета на хората с дарба са се избивали помежду си с неизчерпаема енергия, но независимо от всичко кълновете на силата която е в основата на изключителните им дарби не са се загубили.
Във времената когато науката набра сили и технически средства за по-сериозно изследване някои нации се заеха с култивиране и изследване на тези феномени. Първите по-сериозни успехи в изследванията постигна мракобесническия режим на Фюрера преди краха си. Последвалата студена война постави изследването на военни релси, но в общи линии успехите се изразяваха в превеждането от немски на руски и английски. Разбулването на човешкия геном не даде отговор на въпроса, макар в процеса търсене да бяха направени много полезни открития.
Както гласеше поверието „Силата се пазеше сама“ от усилията на военни и политици да постигнат повторяеми резултати за да постигнат целите си.
Космическите полети и плахите опити за овладяване на близкото извънземие бяха първата стъпка в новата ера. Мистиката все още допълваше недостига на знания, а знания почти липсваха.
В тези години се роди родоначалника на съвременното учение за „Силата“. Понеже се знае само името с което е известен — Първан така и ще го наричам. На някои езици това звучи като Фърст или Фирст, но всички знаят, че се пише с главна буква.
Ще започнем с неговото пробуждане като юноша. Баща му бе опак човек и не се интересуваше от никакви разпоредби. Живееха в отдалечена къща в планината и се препитаваха от малко стадо овце. Въпреки непрестанните опити на администрацията да обхване всички в своите регистри и да ги заведе под някакъв номер, това семейство постоянно се изплъзваше. Нямаха нито телефонен номер, нито номер на водомер, ни електромер. Някакви единни граждански номера се мотаеха из местното кметство само за да създават проблеми. Дори имота при последната регулация се постараха да не бъде включен към това землище. Поради следващите предположения произхода, точното име и прочие се губят в древността на предсистемната информация. Това не е доказано е от историците, поради навика им вместо да проверят оригинала, да преписват глупости един от друг. Допълнително объркване внася следното предположение, което донякъде изяснява нещата.
Областния координатор на информационната система в този среднощен час не спеше. Предстоеше поредното съкращение и преструктуриране. Той, като не изпълнил пълното обхващане на населението в информационната система се чувстваше застрашен и уплашен. Тогава се реши на най-тежкото решение. Въведе съответните номера в регистъра на починалите, затвори очи и натисна „ENTER“. Край. Умряха.
Никой никъде не забеляза. Само в компютъра на местното кметство модема запримига от учудване, но нанесе корекцията.
Точно в този миг младият Първан се събуди. Стана, тихо скърцане на дъски го съпроводи докато излизаше навън бос. В тъмното уверено стигна до храстите зад саята и се облекчи. Така де, нямаше бос да влиза в дървения нужник. Погледна ярките звезди над главата си. Въпреки, че любимото му място бе под крушата, прииска му се да легне на прясно окосената трева и да гледа звездите. Внимателно пристъпяше в тъмното, за да не се набоде на някой бодил и се изтегна на меката трева. Прииска му се да чуе поровлачен кучешки вой на фона на ярката Луна.
Кучето нададе протяжен вой.
Само ярък метеор липсваше на звездното небе.
Един особено ярък метеор остави ярка следа на половината небе.
Първан осъзна, че сякаш природата изпълняваше желанията му. Сепна се. Стори му се чудно, като че ли и преди интуитивно налучкваше в тъмното пътя така, че не настъпваше бодили и не се спъваше в буци и камъни, дори когато бягаше подир овцете в тъмното.