Както лежеше започна да вижда света по съвършено нов начин. Видя невидимите връзки, които обхващаха всичко около него. Без да пoмръдва поиска един щръкнал клон на крушата да се разклати. Пресегна се с мисъл, прихвана нишката която свързваше клона и я дръпна. Клона се затресе.
Първан започна да се плаши от себе си. Прихвана нишката която водеше към кучето и я придърпа. Не след дълго почувства топлия му дъх във лицето си. Кучето го гледа учудено няколко секунди, легна до него и се почеса.
От тогава започна системни тренировки с всякакви предмети за да изследва как реагират и това продължи дълги месеци, докато стигна до извода, че всичко зависи от неговото отношение към невидимия свят. Колкото повече се оставяше невидимите нишки да се вливат в него, толкова по-добре се справяше, толкова по-силен се чувстваше.
Оказа се, че за тези си изживявания не можеше да говори смислено с никого. Никой не обръщаше внимание на детински приказки, а връстниците му се присмиваха.
Една нощ се почувства самотен и нещастен. По тези времена вече учеше в местното училище и живееше в малко градче, въпреки неразбориите с административните номера с които периодично тормозеха родителите му. Както лежеше в леглото и не можеше да заспи се остави да го пропият нишките на Силата и като търсеше близост и разбиране съзря под тавана едно скупчване на силови линии, което бе неизмеримо далеч. Прихвана нишката която бодеше натам и съзнанието му се плъзна по нея в безкрая. По едно време му стана страшно и бързо се върна при себе си. Тялото му си беше под топлите завивки, но почувства жесток студ.
На следващата вечер повтори същия опит и отиде още по-далеч. Не знаеше защо го прави. Сякаш ходеше на среща с приятел. Като следствие започна да разбира безсмислиците които учеха в училище. Това му донесе повече спорове с учителите, а не по-добри оценки, защото възприемаше нещата по свое му, някак си странно. Понякога правеше експеримент с да не си плати билета за автобус използвайки Силата и кондуктора минаваше покрай него все едно, че не го вижда. Не го правеше системно, за да не предизвиква обществото и защото не му бе в характера и в повечето случаи доволен от резултата на експеримента си плащаше на следващото минаване. Понякога показваше календарче с китайски иероглифи вместо билет и кондуктора кимаше доволно.
Първан учеше задълбочено това което му бе интересно от учебниците и при изпит с билетчета почти винаги му се падаха предпочитаните от него въпроси, просто изтегляше точно тези билетчета, ако можеше да се съсредоточи и да се пресегне със Силата в този момент. Това бе време на усилена самоподготовка за проумяване на законите на Силата, за разлика от мнозина други предразположени към Силата, постигнали значително по-големи успехи, самозабравили се и извършили големи злоупотреби, Първан никога не злоупотреби. По-точно казано почти никога. В много ранна възраст проумя, че негово желание или молитва към Бог могат да нанесат непоправими щети за което по-късно съжаляваше и се разкайваше. Научи се да бъде сдържан дори в мислите си. В по-зряла възраст от практически опит стигна до извода, че нещо според него нередно, но поради огромното му желание постигнато с помощта на Силата дава горчиви плодове. Тогава записа първата си сентенция:
1 — „Проклятието е сбъдната мечта“ и прозря, че Бог или „Силата ни дава не това което е добро за нас, а това което ние сме си пожелали и точно както сме го пожелали, но не с намеренията и във времето когато сме го искали“. Точно както постъпва любящ баща, не отказващ никаква молба на детето си, дори допускащ то да се удари или опари и изпита болка, за да събере житейски опит щом му е е нужен и това си е пожелало.
Следващата му сентенция, завещана на потомците произтича от това и гласи:
2 — „Силата пази Силните, ако са смирени и унищожава неразумните“. Втората половина на този постулат се забравя системно и горчивите примери са безброй.
От това следва третия постулат:
3 — „Силата се охранява сама от горделивите“. Съвсем естествено е при толкова твърди морални самоограничения е да няма последователи между тези които могат да злоупотребяват с предразположението си към Силата, без да съзнават, че Силата ще ги отстрани безмилостно от пътя към себе си или въобще. В думите му се заслушваха не толкова силните, колкото кротките и те се пропиваха от Силата.
Вярващите в Бог не го възприемаха. При проникването в Силата не можеха да приемат светотатството на четвъртия постулат:
4 — „Бог е част от мен и Аз съм частично Бог“. Силата във всеки от нас е нищожно малка в сравнение с потоците на Силата които ни заливат и са неизмеримо могъщи, като свещичка сред поток слънчева светлина.