Точно си избираше място за нощувка когато ниско над хълмовете профуча нещо. Не бе самолет, още по малко противников. Ако бе метално лазерите щяха да го изпържат. По-скоро пластмасово или кристално яйце. Стисна мигновено оръжието, но реши да не се заяжда с нещото, каквото и да бе то. От такива работи едва ли щеше да има полза. Свря се в една дупка и хапна набързо без да пали огън.
Като се събуди видя нещото високо в небето. Стоеше кротко. Следва го цяла седмица, почти до брега на морето.
Събра кураж да влезе в малко курортно селище. Безпристрастно огледа потрошените стъкла. Презрително погледна наредени бутилки. Алкохола го караше да се чувства зле. От една изкривена кабинка измъкна пожълтяла карта на крайбрежието и побягна към полето. Закрит в буйната растителност се чувстваше по-сигурен. Вече знаеше къде се намира. Не е ли все едно къде се намира. Бурканите и консервите които пренесе му позволиха да яде до насита и да не мисли за храна поне в близко бъдеще. Лодките откровено не ставаха. Дървените бяха прогнили, а пластмасовите деструктурираха прогресивно.
Доста в страни откри в една вила това което му трябваше. Голяма пластмасова лодка стояла под навес. Трябваше да я замъкне до водата без помощта на метални въжета. Това му отне цял ден. Още няколко дни я пълни с провизии.
Съвсем бе забравил висящото кристално яйце което го следваше. Ако искаше да го убие, да го е направило отдавна. Привечер обаче то се спусна ниско и пусна няколко изстрела на юг. Николай моментално се просна на мокрия пясък и се окопа за секунди с голи ръце. Взе го на прицел с двата пистолета. Яйцето пусна още един лъч хоризонтално над земята.
Николай предпазливо стана и посочи с ръка на юг.
Последва още един изстрел в същата посока. После се издигна и изчезна. Това бе или потвърждение или предупреждение, но при всички случаи бе някакъв отговор.
Наспа се върху цялата храна и сутринта подкара лодката на юг край брега. От весла стъкми мачта и брезент за платно.
Почувства се щастливец. Така и не разбра от какво измряха всички. Уж добре вървеше войната и изведнъж измряха. Противниците също измряха! Той се гърчи няколко дни и повръща кръв. После му мина и нямаше на кого да се похвали и тогава дойдоха машините. Николай бе сигурен, че са от техните, защото силно вярваше в победата и това му спаси живота — машините го възприеха като свой, после изчезнаха и тогава се започна с лазерите от небето. Откъде им се изсипа точно това? Предчувстваше, че именно машините им бяха предизвикали всичко. Започна се със спорадични престрелки, макар и двете страни да не желаеха война. После истерията и омразата бутнаха всичко в пропастта.
Сега се наслаждаваше на всичко на което са се радвали други преди него. Изпъна се и се провикна:
— Мичман, дръж курса.
Ако това бе новия световен ред, заслужаваше ли си?
Пътува седмица. Като се развали времето стоя два дни в един залив. Отяде си ягоди и плодове. Дори си пооряза брадата с парче счупено стъкло. Сутринта се изкачи нагоре и огледа крайбрежието от високо. После хвана една риба и хапна една хапка от нея. До обяд не го заболя стомах, но рибата се вмириса. Не искаше да изяде запасите си и до късно лови и яде риба.
Някаква сила го събуждаше в критични моменти и той пътуваше и пътуваше все по на юг. Тук пораженията не бяха големи. Достигна до първото село с живи хора. Бедно и изостанало. Два месеца срича езика им докато разбере какво става. Никаква война не е имало тук. Божия гняв се изливал от небето върху всеки дръзнал да запали огън или да помръдне нещо метално по-дълго от педя. Селото останало наполовина, но усвоили урока и сега си живеят добре. Даже по-добре от преди. Дори са благодарни на машините, избили местните престъпници оказали съпротива.
С тренирана военна преценка младши сержант Николай пресметна, че в по-слабо развитите територии пораженията ще са по-незначителни, ако версията му е вярна. Реши да продължи още на юг по крайбрежието. След два дни стигна до малко крайбрежно градче с почти 500 човека население. Тук нещата бяха далеч по-цивилизовани. От старите пари с които му бяха пълни джобовете нямаше полза. Поработи два дни да построят един навес за комплект по-добри дрехи. Толкова съжаляваше, че не се облече добре в опустошените земи, там имаше възможност, но нямаше необходимост, а и се гордееше с униформата си, колкото и да бе прокъсана. Тук обаче униформите не бяха на почит. Дори гледаха неодобрително към оръжията му. Бе убеден, че ще го ликвидират само ако направи едно рязко движение — не обичаха въоръжени хора. Трябваше да се занимава с нещо за да си изкарва прехраната. Тук нищо не се намираше в първия разбит дом или магазин.