Понеже познаваше опустошените земи за които хората тук говореха със страх, отплава на север и започна да пълни лодката с разни вещи, които откриваше там — от дрехи до консерви. Върна се след две седмици за да открие, че половината от стоката му бе безполезна. Други преди него бяха залели крайбрежието с подобни вехтории. Въпреки това разбра какво се търси и за половин година направи десетина курса, като всеки път ходеше все по на север и после все по на юг за да продава. Последния път за пръв път се сблъска с нещо позабравено — действуващи пари.
Купи на безценица изоставена къща за зимата. Съседите му го гледаха с любопитство. Знаеха, че хората които ходят на север за трофеи обикновено не живеят дълго. Едно съседско момиче почти се пресели при него и той чак сега разбра, че жените са почти два пъти повече от мъжете. Сам се учуди как набитото му военно око е пропуснало да оцени това. Изпадна в размисли за бъдещето. Може би вече е време да осъзнае новата си същност — не е военен и неговата армия я няма, както я няма и противниковата армия. Сега бе време за ново начало в живота му.
Момичето което се въртеше около него се наричаше Декси. Изглеждаше привързана към него и не се надяваше да се задържи дълго с него, защото по принцип мъжете, особено младите често сменяха жените с които живееха, а и тези, които ходеха на север в опустошените земи често не се връщаха. Николай обаче упорито се връщаше, защото не се лакомеше и строго спазваше собствените си правила за оцеляване. По непонятен начин предчувстваше какво не трябва да прави и кога да спре. Покрай него се завъртаха младежи, желаещи да отидат до опустошените земи и да припечелят, но изчезваха още на другия ден с мнението, че той е абсолютен смотаняк или за нищо на света няма да им каже нищо полезно за бързо забогатяване. Николай не че не им казваше подробно и самата истина, те не искаха да чуят това. Искаха вълшебно с един удар да се завърнат приказно богати. Първия който тръгна с него се опече още първия ден. Другите помислиха, че са намерили нещо много ценно и Николай е убил младежа. Тогава в душата му се зароди дивата омраза към лъчите убийци и ненавистта му даде идеята да унищожи сеещите смърт от орбита спътници. В този момент нямаше дори смътна представа за нещата, само приемаше света като даденост. Не носеше вина за смъртта на момчето. Той го предупреди. Един Бог знае какво си е харесало, но това което гръмна от лазерния изстрел бе или снаряд или газова бутилка. Той самия бе на стотина метра и взривната вълна го хвърли на земята.
Не му понасяше подозрението с което го гледаха хората. Събра си нещата и ги занесе на лодката. Неочаквано дори и за самия него Декси се качи на лодката без да зададе никакъв въпрос.
Николай погледна олющените сгради и сивите хора които се правеха, че не го гледат как отплава като престъпник. Морето бе тежко, като от тежка мазнина.
По време на пътуването почувства Декси като другарче. Толкова време не бе чувствал близостта на друг човек. Толкова време живееше с нея или по-скоро я ползваше, но с мисълта че тя е нещо преходно и всеки миг ще я загуби или той ще умре. Толкова естествено му се струваше всичко да се руши. За пръв път си говореха или мълчаха, но той имаше чувство за общност с нея. Това чувство бе забравил от времената преди войната, когато имаше семейство, съседи, приятели.
Пътува две седмици на юг. Очакваше да е по-добре и по-цивилизовано, но се излъга. В по-цивилизованите райони пораженията бяха по-големи, а в изостаналите селски райони почти незабележими. Влезе в устието на една река и плува нагоре докато стигна селище наречено Пикого. Не ги посрещнаха дружелюбно, но двата пистолета и бомбите на колана вдъхваха някакъв респект.
Настаниха се в управлението на малкото пристанище. Там не живееше никой. Не бе решил дали ще остава тук, не разтовари лодката и искаше да му е под око. През нощта се качи на покрива и си взе очила за нощно виждане. Огледа внимателно околностите и забеляза група от шест човека прикрити зад една барака и се промъкваха към лодката. Гледа ги известно време за да определи кой е лидера. Като приближиха достатъчно се разделиха. Двама останаха в засада до входа, евентуално да го изненадат, ако се опита да слезе. Двама се качиха на лодката и започнаха да разтоварват.
Николай се прицели и с един изстрел уби единия от двамата, които бяха останали на брега. Единия подреждаше вещите, които му подаваха от лодката, а другия ръководеше и това му коства живота. Надяваше се това да им стига и да побягнат, но сгреши. Двамата от засадата на входа атакуваха през входа и една от бомбите ги върна обратно на кея разкъсани на парчета. От лодката откриха бясна стрелба на посоки. Николай се молеше Дикси разбудена и неориентирана да не се покаже на някой прозорец. Метна една бомба към лодката и реши проблема със стрелците и товарача на кея. Оставаха му още три бомби, а в лодката някой стенеше. Николай моментално се спусна по пожарната стълба, прибяга петдесетина метра и св свря в една шахта, която бе отворил предварително. Изчака малко, но лазерна атака не последва. Тогава извика към лодката.