Выбрать главу

Докато седеше в тихата чакалня и се взираше в улицата… по-точно в размазаното петно през прозореца, в съзнанието му изплува образът на жена, който се явяваше рядко, но беше невероятно натрапчив. Беше едра, почти дебелана, и лицето й не се виждаше, ала Нюман знаеше, че тя е благоразположена към него. Отдавна обитаваше съзнанието му и сякаш се появяваше най-вече в напрегнати моменти, когато той беше принуден да изпълни дълга си. Както винаги щом жената изникнеше във въображението му, Нюман си спомни първия път, когато беше дошла при него. От три дни той беше в окоп близо до френската граница, водата стигаше до коленете му. Късно вечерта полковник Тафри слезе в окопа и съобщи, че призори ще атакуват вражеската войска, после си отиде. През няколкото часа преди сипването на зората жената се появи пред Нюман, бедрата и скритите й кътчета почти докоснаха ръката му. И когато настъпи моментът да излезе от окопа и да се включи в битката, той се зарече да запази копнежа за жената и онова, което тя означаваше за него, защото за пръв път изпитваше толкова прекрасно плътско желание. Зарече се, ако някога се върне в родината, да си намери хубава работа, а след като спечели достатъчно, да си купи хубава къща като онези на рекламите, да се събере с жената с пищни форми и благ характер. Ала като се върна у дома, майка му го покани да седнат в дневната на апартамента им в Бруклин, спусна щорите и довери, че краката й започват да се парализират…

Чу гласове в чакалнята и се обърна. Нямаше никого. Едва сега разбра, че гласовете идват зад черната завеса в дъното на помещението. С течение на времето слухът му се беше изострил неимоверно…

Върна се до прозореца. Тялото му пулсираше. Запита се какво ще се случи, ако някой… например човек като него, излезе на улицата и завинаги изчезне, без да се появи там, където са го очаквали. Да заброди из страната, да търси щастие и… може би подходящата жена. Какво ще стане, ако сега отвори вратата и…

Чу стъпки. Рязко се обърна и видя, че лекарят се приближава към него. Някой — може би жена? — излезе от чакалнята. Нюман се изправи и с цялото си сърце си пожела да бъде щастлив, после се върна към действителността и се запита дали трябва да се обръща към специалиста с „докторе“ или „господине“.

— Ето ви и вас, господин Нюман — сърдечно каза онзи. — Защо се забавихте толкова? Как сте?

— Добре, благодаря. Готови ли са ми…

— Готови са отпреди три седмици. — Гласът на специалиста идваше някъде откъм бюрото. — Нюман се приближи и видя, че лекарят рови в чекмедже, пълно с очила, поставени в пликове. Стигна до очилата, които търсеше, взе ги и ги извади от плика. — Седнете ето тук. — Човекът посочи стола пред бюрото си и също понечи да седне.

— Извинете, докторе, но бързам…

— Няма да ви бавя. Искам да се уверя, че очилата са ви по мярка.

— Сигурен съм. Миналия път пробвах рамките — нетърпеливо каза Нюман и преди лекарят отново да заговори, грабна очилата и добави: — Наистина много бързам. Дължа ви осемнайсет долара, нали така? — Подаде му две десетдоларови банкноти, които беше навил на тръбичка още в службата си.

Очният лекар го изгледа, после се обърна и влезе обратно в кабинета си.

На стената до бюрото имаше кръгло огледало. Още преди лекарят да спусне черната завеса, Нюман се доближи до огледалото на пръсти и сложи очилата. Видя само воднист свят от амалгама, в който се примесваше цветът на синята му вратовръзка. Чу стъпките на лекаря, набързо свали очилата и ги пъхна в горния джоб на сакото си.

— Доста мислих за вашия случай — каза специалистът и му подаде рестото.

— Така ли? — попита Нюман, като се помъчи да скрие любопитството си.

Онзи седна зад бюрото, измъкна от чекмеджето някаква кутийка, извади от нея две сферични пластмасови парченца. Постави ги на дланта на другата си ръка, облегна се назад и заяви:

— След време никой няма да носи очила, господин Нюман.

— Знам, обаче…

— Вие дори не пожелахте да ги опитате. След като толкова се страхувате, че очилата ще ви загрозяват, би трябвало да се опитате да свикнете с контактните лещи.

Нюман направи крачка към вратата, сякаш му беше дошло до гуша от подобни лекции, и каза: