Нюман кимна по посока на ъгловата къща, безпомощно сви рамене и опечалено поклати глава като човек, който по ирония на съдбата и съвсем незаслужено е попаднал сред нисшите класи. Карлсън сбърчи чело, сякаш усилено размишляваше, отново се загледа в стареца в края на улицата. Нюман също се втренчи в него. Дълго полива моравата — с очилата му беше приятно, светът вече не беше размазан пред очите му, а на фокус.
В девет сутринта в неделя се хвана, че стърчи по средата на спалнята, озърта се и се мъчи да си спомни защо се е качил на горния етаж. Напоследък паметта му изневеряваше. Вчера през цялата сутрин се насилваше да се облече и да отиде на кино, ала се отказа, защото щеше да му е неловко да гледа филм през работно време. Едва вечерта си спомни, че не е обядвал. Сега, примигвайки, се взираше в слънчевия лъч върху килима; помисли си за утрешния ден и лицето му пламна. Навън зазвъняха църковните камбани… Внезапно се почувства щастлив, забърза надолу по стъпалата. Имаше нещо, което трябваше да направи, място, на което да бъде. Всяка неделя отиваше до магазинчето на ъгъла и купуваше любимия си вестник. Светът около него отново стана действителен.
Щом стъпи на тротоара, го обзе усещане за необичайност. Нещо се беше случило на улицата. Сигурен беше. Може би някой беше прегазил куче. Струваше му се, че нещо е умряло. Улицата сякаш се намираше в безвъздушно пространство, нищо не помръдваше, жълтеникавото слънце припичаше безмилостно. Той направи няколко крачки, като гледаше ту наляво, ту надясно. После наведе глава да провери дали ципът на джинсите му е закопчан. Сетне зърна госпожа Дипоу. Тя не поливаше моравата си.
Странно, поливаше я винаги при такава адска жега. Сега стоеше неподвижно на верандата; както обикновено беше цялата в бяло и приличаше на възрастна медицинска сестра. Стърчеше като статуя на верандата и гледаше ъгловата къща. Тротоарът пред дома й беше сух.
Нюман прекоси улицата и продължи към дрогерията; като се качи на тротоара, видя тримата мъже, застанали до будката за вестници на Финкълстийн. Те гледаха… гледаха него, Нюман. Сякаш желязна ръка стисна сърцето му и му причини болка; прокле се, задето е забравил да си свали очилата. Защото онези до будката бяха Фред, Карлсън и…
От време на време (може би през две-три недели) остроносият човек, който сега беше с Фред и Карлсън, се изтъпанчваше на тротоара срещу магазинчето на Финкълстийн, струпваше до себе си купчина вестници и ги продаваше на минувачите. Общо взето, Нюман не му обръщаше внимание, само веднъж преди няколко месеца си каза, че градската управа трябва да забрани на разни приходящи търговци да се конкурират със собственика на дрогерията, който беше принуден да плаща наем, докато натрапникът си задържаше цялата печалба. Поради същата причина беше и против амбулантните търговци.
Днес обаче остроносият си беше струпал вестниците едва на петнайсетина метра от магазинчето, Финкълстийн седеше с гръб към тримата на сгъваемото си столче до будката, наблюдаваше Нюман и се усмихваше необичайно радушно.
Нюман се приближи до будката, посегна към джоба си; евреинът, който обикновено вече му подаваше вестника, едва сега се изправи и с изражение на облекчение и благодарност понечи да сгъне „Ийгъл“. Обърна се към щанда, за да му е по-удобно, а Нюман се извърна към тримата на ъгъла, махна на Фред и му извика „добро утро!“. Остроносият човек отвърна вместо Фред, после добави с напевен глас:
— Вестник! Купете си американски вестник! Купете…
Финкълстийн подаде вестника на Нюман, който се загледа в напрегнатото лице на евреина и внезапно изпита необясним гняв. Вестникът докосваше дланта му. В другата си ръка той стискаше десетцентовата монета. Чувството, че е изолиран, неудържимо напираше в него. На тротоара стояха тримата мъже. Той стоеше при евреина. Знаеше, че е почервенял като рак, искаше му се да купи вестник от Финкълстийн, после и от непознатия амбулантен търговец. Щеше да е неловко да не вземе вестник от евреина, защото онзи щеше да си помисли, че той, Нюман, се е изплашил, поддал се е на шантажа. Отдръпна ръка и въпреки че не изпитваше и капчица състрадание към Финкълстийн, промърмори: