— Помислихте ме за еврейка — обвинително добави тя.
Нюман осъзна, че му задава въпрос. Закима, втренчен в нея като хипнотизиран.
— Причината е била в късогледството ви. Сигурно вече го осъзнавате.
Думите й се плъзгаха по повърхността на съзнанието му. Чувстваше се като в сън. Сякаш пред очите му лицето й се променяше и размиваше, приемаше нова форма, но все пак оставаше същото. Тя не се беше променила от срещата в кабинета му. Но чертите й му въздействаха по друг начин. Очите й, в които тогава бе видял насмешка и коварство, бяха само тъмните очи на жена, която е плакала много. И все пак бяха същите. Носът й… хрумна му, че ирландците често имат трапчинка на носа… може би и тя беше ирландка. Високият й глас вече не го дразнеше. Този път долавяше по-скоро прямота, а онова, което при първата среща му бе прозвучало просташки, сега изразяваше презрение към увъртанията. Странно — докато я мислеше за еврейка, му се беше сторила безвкусно наконтена. След като вече знаеше, че тя не принадлежи към юдеите, изведнъж му хрумна, че е чисто и просто жена с вкус към по-ярките цветове, със склонност към „закачливо“ облекло. Сякаш бе получила индулгенция за недостатъците си, сякаш енергичността, стилът на обличане и прекалено свободното й поведение не бяха резултат от плебейски произход и незачитане на християнските нрави, а се дължаха на непокорен дух, пробивност, дръзко неподчинение на несъществените условности в поведението. Като еврейка му изглеждаше надменна и нахална и я беше намразил, въпреки че почувства смущаващо привличане; сега не се боеше от нея, защото можеше да даде воля на любовта, непокварена от чувство за вина, че обича нещо, което самолюбието му винаги го е карало да презира. Преглътна с усилие и сведе очи.
Не проумяваше как изобщо е сбъркал в преценката си за тази жена. Та в нея нямаше нищо еврейско. Нищичко.
По лицето му се изписа разкаяние:
— Моля за извинение, госпожице Харт. Бях под напрежение онзи ден.
Тя подигравателно примигна и вдигна вежди, сякаш кандидатът я отегчаваше:
— Представям си.
Нюман не разбра намека й. Приведе се и попита:
— Какво си представяте?
Погледът й му разкри всичко. Почувства как лицето му пламва. Помисли си, че ако сега жената не изясни чувствата си, той ще се удави в снизходителната насмешка на погледа й. Но тя мълчеше и стискаше устни.
— Имах нареждане, госпожице Харт — заоправдава се той, като внимателно подбираше думите си. — Не можех да рискувам.
Тя престана да стиска устни, чертите й се посмекчиха.
Нюман сниши глас и се приведе към бюрото:
— В онази фирма не ги вземат на работа. При никакви обстоятелства. Откакто са я открили, не са назначили нито един. Разбирате ли? Нито един. При никакви обстоятелства.
Виждаше как увереността я напуска, черпеше надежда от озадачено сбърчените й вежди. Тя престана да примигва, ръцете й бяха опрени на бюрото. Нюман се осмели леко да вдигне глава и я погледна право в очите. Стори му се, че вижда собствения си образ, пречупен през призмата на съзнанието й. След миг веждите й се отпуснаха, тя се размърда. Нюман отмести поглед, нервно навлажни с език долната си устна.
— Е — смутено промърмори тя, — така или иначе няма значение. Сама не мога да ви назнача…
— Не е важно. Аз… — Нюман се приведе; страните му горяха, прилежно вчесаната му коса се беше разрошила от едната страна. — Много мислих за вас след онази среща. Моля ви, повярвайте ми. Наистина мислих за вас.
Думите му явно я поласкаха, въпреки че се постара да не го покаже. Бавно прокара пръсти по страничната облегалка на креслото.
— Така ли? — подхвърли уж безразлично.
— Оттогава ми се струпаха много проблеми… всъщност започнаха от деня, в който с вас се видяхме за пръв път.
Това като че ли привлече вниманието й. Той продължи:
— Вижте, аз… абе, да си призная, трябваше да напусна онова място. Искаха да ме преместят на чиновническа служба.
— Защо? — заинтригувано попита тя.
— Ами, явно сметнаха, че след като сложих очила, вече не съм подходящ за образа на фирмата.
— Значи разбирате какво искам да кажа.
За първи път тонът й се смекчи. Той долови известно съчувствие и това го окрили.
— Много добре ви разбирам. — Порой от чувства се надигаше в него. — Оттогава си търся работа, но навсякъде срещам все едно и също отношение.
— Ами да, всички са малоумни. Нищо не можеш да постигнеш с такива хора.
— И аз стигнах до този извод. Затова дойдох тук.
— Как разбрахте, че фирмата е еврейска?
— Защо… такава ли е?