По чистата широка улица имаше толкова малко хора, че тя можеше да говори на воля. Беше изпила две уискита без лед и това малко го шокира, защото си имаше изградено мнение за жените, които обичат да си пийват. Освен това говореше твърде високо.
— Дааа — провлачено изрече Гъртруд, — не съм от така наречените „порядъчни“ момичета. — Погледна го, сякаш всеки момент щеше да прихне. — Смущава те, нали?
— Ни най-малко — небрежно се засмя той, сякаш му беше все едно.
Когато му говореше така, тя го караше да жадува за нея, плашеше го.
— Щях да се омъжа за един актьор. Никога не се хващай с актьори, от мен да го знаеш. — Изсмя се и го дръпна за ръката. Той също се засмя, но не толкова гръмко. Всеки път, когато тя си пийнеше, заговаряше за онзи актьор.
— Беше по-млад от мен, ама хубавец. Голям сладур, да знаеш. — Клепачите й потрепнаха. Нюман беше забелязал, че каквото и да говори, тя не споделяше подробности за прословутия красавец. — Една сутрин го целунах за довиждане и повече не го видях.
Странно — днес изглеждаше склонна да разкаже подробности за прословутия актьор.
— Още ли… Сигурно още го обичаш — измънка Нюман.
— Аз ли? — презрително се изсмя тя. — В последно време съм много корава мацка, господинчо. — Често повтаряше това странно изречение. — Все ти се чудя. Наистина ли не си бил женен?
— Не. Останах си стар ерген.
— Тогава как така винаги си толкова спретнат?
— Ами… старая се. Да речем, че съм прилежен.
— Така си е. — Гъртруд го огледа с известно недоумение. — Ти си прилежен мъж.
— Понякога се занемарявам — смутено измърмори той. Осъзна, че за пръв път говорят един за друг.
Влязоха в парка и седнаха на скамейка, от която се виждаха големите хотели на Парк Плаза. До тротоара бяха спрели няколко файтона, до всеки от тях стоеше стар файтонджия с цилиндър. Отзад бълбукаше мраморен фонтан, някакво момченце седеше на ръба и риташе във водата.
Гъртруд не пусна ръката му дори след като седнаха. Помълчаха известно време, загледани в лимузините, които спираха пред лъскавите врати на елегантните хотели.
— Каква кола имаш? — промърмори тя.
— Плимут.
— Какъв? Какво е купето?
— А! Седан — отвърна той, докато наблюдаваше минаващия по улицата сив спортен автомобил.
— Аха.
Тя отново се загледа в колите, по едно време подхвърли:
— С какво се забавляваш?
— Цял живот само работих, така и не ми остана време за забавления.
— Едни получават всичко, а други — нищо.
Тези внезапни философски прозрения му харесваха. Понякога Гъртруд дори се изразяваше поетично.
— Навярно си права. Макар че и аз имам това-онова.
— Тъй ли? Какво например? — равнодушно попита тя.
— Ами… хубава къща и… така, де, хубава работа.
— Обаче никога не си се забавлявал, нали?
— Да, аз… такова… — Хрумна му да й каже, че редовно е играл боулинг с Фред и е обикалял с колата в провинцията, но премълча. — Обаче не съм правил онова, което имаш предвид.
— Какъв ти е проблемът, Лорънс?
Той смутено сведе очи, чувстваше, че ще изтърси някоя глупост.
— Сигурно съм от хората, които потискат чувствата си.
— Затова винаги съм избирала актьори.
Не беше ясно какво има предвид с „избирала“, но Нюман пропъди неприятната мисъл.
— Сред актьорите има хора със стил — добави тя. — Ще изкарат един долар и ще похарчат седемдесет и пет цента. Хората с други професии пестят за стари години.
Сякаш му намекваше, че знае колко трудно са му се откъснали от сърцето двата долара и четирийсет цента, които преди два дни бе платил за билетите в „Рейдио Сити“.
— Е, актьорите изкарват доста повече от…
— Не е вярно. Ще се изненадаш, ако ти кажа…
— Искаш ли да отидем на нощен клуб? — прекъсна я Нюман.
Тя го погледна и се усмихна:
— Бил ли си някога на нощен клуб?
— Не и в някой от прочутите. Един-два пъти Фред ме води в Куинс. Фред е съседът, за когото съм ти разказвал.
— Нощен клуб в Куинс!
— Е, и в тези квартали има доста приятни заведения.
— Какво правехте там?
— Ами, пиехме и танцувахме.
— Водеше ли си приятелка?
— Обикновено не. Танцувах със съпругата на Фред, но не съм много по танците. Повечето жени ми се струват доста глупавички. Тоест несериозни — побърза да добави той.
— Много ли пиеше?
— Не много. Само от време на време.
Помълчаха за известно време. Тя не откъсваше поглед от хотелите отсреща.