Неочаквано тя седна, обгърна с длани лицето му и го целуна. Оброни глава върху гърдите му и пак прошепна невярващо:
— Божичко!
Той впери поглед нагоре през клоните. Няколко пъти дълбоко си пое въздух, задържа го и го изпусна. Чувствителността на тялото му се възвръщаше. Струваше му се, че крайниците му се удължават и заякват. За момент се почувства като същински исполин.
— Гъртруд — промърмори колебливо. Трябваше час по-скоро да се махнат от тук. Той непрекъснато се оглеждаше, със свито сърце очакваше да види проблясване на фенерче.
Гъртруд надигна глава и го погледна:
— Така приличаш на Клод Рейнс.
— Защото не ми виждаш лицето — усмихна се Нюман.
— Да, но мога да си го представя. Имаш същите торбички под очите. И си почти с неговия ръст. Наистина. Виждала съм го в Холивуд. Много си приличате.
— О, стига!
— Не се майтапя. Можеш да натрупаш състояние в киното.
— Стига.
Думите й едновременно го смутиха и очароваха.
— Само хабиш таланта си. Честна дума.
— Не съм актьор. Никога няма да стана.
— Не е задължително да си актьор. Можеш да си шеф на фирма. Подходящ си за началник.
— Сериозно ли говориш?
— И още как. Знаеш ли, че повечето началници обикновено не се издигат на тези постове, преди да навършат четирийсет? Прочетох го в едно списание, докато чаках при фризьора.
— Чувал съм за това, но…
— Огледай се внимателно. Може би имаш още много скрити заложби. Направих справка за теб в астрологичния справочник.
— О, наистина ли?
— Определено притежаваш талант за ръководител.
— Е, не вярвам много на тия…
— Не се самозаблуждавай. Някои от най-големите звезди в Холивуд не започват снимки, докато не направят справка с хороскопа си.
— Чел съм го някъде.
— Вярно е. Нищо чудно в теб да има потенциал на велик човек. Говоря съвсем сериозно. Понякога наблюдавам шефовете в службата, после поглеждам теб…
— Е, старая се. Върша си работата…
— Никой не се е издигнал, като си е вършил работата. Ти си като насекомо, което се крие от светлината. Отдавна искам да ти го кажа, повярвай. Започни някакъв бизнес. Нещо, което ще ти даде възможност да се развихриш и да проявиш способностите си.
Той се ослуша за стъпки. Да можеше само да преодолее тази неувереност.
— Какъв бизнес имаш предвид?
— О, има стотици възможности. Вече си представям как ръководиш голям персонал.
— Наистина съм свикнал да командвам — колебливо се съгласи той. — Но за да започнеш самостоятелен бизнес, трябват пари.
— Не и ако имаш подходящи връзки. Да вземем господин Голуей от пласмента.
— Да?
— Мислиш ли, че тоя момък ще остане на заплата, след като войната свърши?
— Почти не го познавам.
— Е, аз си приказвам от време на време с него. Зарята в чест на победата няма още да е отшумяла, когато тоя тип ще напусне и ще основе собствено предприятие. Трябва да се сближите. Друг такъв човек е Макинтайър. Макар че сигурно ще се натряска по случай победата и няма да изтрезнее до следващата война. Но Мак има ценни идеи, наистина. Гледай да се сближиш с тези момчета, Лорънс. Предвиждам какво ще се случи. Говоря съвсем сериозно. Постарай се да те приемат в тяхната компания. Пусни някой и друг намек.
— Не знам дали ще мога, Гъртруд…
— Нямам предвид да…
— Искам да кажа, че не съм такъв човек. В бизнеса трябва да си хитър. А пък аз…
— В някои видове бизнес можеш да си честен.
— Вярно е, но…
— Такава работа имам предвид.
Гъртруд лежеше облакътена, лицето й бе на сантиметри от неговото. Нюман се взираше в дървото зад нея, сякаш там можеше да открие истинския смисъл на думите й.
— Голуей ще отвори фабрика за пластмасови изделия. Бързо ще напреднеш, ако си гъст с шефа. След известно време дори можеш да станеш съдружник.
Нюман отново се отпусна в тревата и се вгледа в лицето на жената до себе си.
— Някой път трябва да отидеш в Калифорния. Да видиш само в какви къщи живеят! Божичко… — Тя отново замечтано въздъхна. — Това ми е мечта — прошепна, — открай време ми е мечта.
— Не можем всички да сме богати.
— Ти можеш. — Гъртруд го помилва по страната. — Имаш заложби. Усещам тези неща. Имам шесто чувство.
— Не знам. Съмнявам се, че някога ще бъда богат.
— Не си ли го искал винаги? — закачливо подхвърли Гъртруд.
— Разбира се. Не бих отказал повече пари.
— Да, но не мислиш по въпроса.
— Напротив, мисля. Обаче… така де, не знам какво се прави, за да забогатееш. — Нюман се засмя — беше се изразил като осемгодишно дете. Прокара длан по тревата, но си представи, че по нея са пикали кучета, и бързо отмести ръката си.