— Вече ти казах какво е необходимо. Познанства. Връзки. Затова те съветвам да се сближиш с неколцина души в службата.
Нюман се втренчи в нея. Досега никой не беше виждал в него заложби на ръководител. Знаеше, че никога няма да бъде началник, но сега самата мисъл за подобна възможност го опияняваше. Гъртруд бе видяла в него нещо, което никой друг не забелязваше, затова му се прииска да я опознае по-добре, за да открие себе си. Полежа за известно време до нея, разсъждавайки над тази идея. Изведнъж си даде сметка какво прави в момента. Лежеше до жена насред парка, и то сред мрака, от който доскоро го обземаше ужас. Сега обаче не изпитваше страх. Почувства се подмладен. Гъртруд вече го водеше по нов път. Кой знае с какъв вълнуващ живот можеше да го дари.
Загледа се в профила й. Изглеждаше потънала в мисли.
— За какво мислиш?
Гъртруд тихо се засмя. За миг полъхна ветрец и листата на дървото над тях прошумоляха.
— Хрумна ми нещо глупаво. Както винаги. — Докосна с устните си неговите, от което дъхът му спря за момент.
— И каква е тази глупост?
Тя се подвоуми, после промълви:
— Мислех си какво щях да ти отговоря, ако ми беше предложил да се оженя за теб.
— Какво щях…
— Не, какво аз щях да ти отговоря, ако ти ми предложиш.
Гъртруд се изкиска кокетно. Той също се засмя. Едва след няколко минути осъзна, че тя очаква коментара му.
— Какво щеше да ми отговориш? — подхвърли уж на шега.
— Навярно щях да откажа.
Той изтръпна, езикът му залепна за небцето. Изглеждаше невъзможно. Отново не я бе преценил. Сега щеше да я загуби…
— Защо… защо щеше да откажеш? — попита разтреперан.
— Защото вероятно щях да проваля живота ти — отвърна Гъртруд и усмивката й помръкна.
— О, не…
Пак щеше да я сънува…
— Вероятно щях да го проваля. Ако се оженим, ще искам да танцуваш с мен. Изпитвам необходимост да танцувам от време на време.
— С голямо удоволствие ще танцувам с теб. Не съм казал, че не желая.
… и когато сънят свършеше, нея нямаше да я има.
— Наистина ли?
— Разбира се. — Той се засмя, сякаш говореше с дете. — Готов съм да изпълня всяко твое желание. Не ходех често на срещи, защото така и не попаднах на жена, която ме привлича. Честно ти казвам, Гъртруд, не преставам да мисля за теб. Понякога ми се струва, че присъстваш в мислите ми дълги години преди да се запознаем. — Побиха го тръпки. Притисна ръката й до гърдите си. — Винаги съм си представял определен тип жена. Не си спомням откога е тази представа, но със сигурност е доста отдавнашна. И тази жена се държи точно като теб. Затова ми направи впечатление още при първата ни среща.
Очите й проблеснаха в полумрака. Нюман почувства, че тя очаква от него да стори нещо необикновено, ала не знаеше какво да прави. Затова се приведе към нея, тя го целуна и продължи да го гледа. Двамата едновременно си поеха дълбоко дъх.
— Стани моя жена, Гъртруд — прошепна той. Стори му се, че чува гласа си отдалеч, всичко бе някак нереално.
— Добре.
След малко ръката, на която се подпираше, изтръпна, затова пусна дланта на Гъртруд и отново легна по гръб.
След известно време тя попита:
— Кога ще се оженим?
— Кога искаш? — Нюман пак се обърна към нея. Още не можеше да повярва на случващото се. В един миг дори се запита дали не сънува.
— Какво ще кажеш за първо число на следващия месец?
— Добре. Искам да се запознаеш с мама — каза той, като се питаше дали ще опознае бъдещата си съпруга до първо число на следващия месец.
— Хубаво. Мисля, че ще й допадна.
— Сигурен съм. Отдавна иска да се оженя.
— Много ли е набожна?
— Не е фанатична. Откакто не може да ходи, рядко я водя с такси на църква. Горе-долу веднъж месечно. Обаче ще иска да се оженим в църква — добави почти извинително.
— Там и никъде другаде — увери го тя.
— Ти вярваща ли си?
— Всяка неделя ходя на църква.
— Наистина ли? В коя църква?
— В различни. Питаш ме каква вяра изповядвам, така ли?
— Ами… да.
— Не помниш ли? Пишеше го в молбата ми за работа.
— Епископалната ли?
— Точно така! — тросна се тя, като че ли я беше обидил.
— Чудесно — побърза да каже Нюман, сякаш изповеданието й бе от изключителна важност. — Много се радвам. — Стори му се, че това я поуспокои. — Защото и аз принадлежа към епископалната църква… така мама ще те приеме по-лесно…
— Целуни ме тогава. Истински.
Нюман се подчини, дълго останаха прегърнати, после той прошепна: