Продължи да шофира.
— Имаш невероятен вкус, Гърт. Никога не съм очаквал да те видя толкова елегантна. Беше като актриса, сериозно. Изключителен вкус.
— Това е моята гордост — напомни му тя.
От известно време постоянно се изкачваха, не щеш ли гората отдясно като че ли пропадна изведнъж и ниско под тях се откри блестящата лента на река Хъдсън.
— Реката вижда ли се от хотела? — въодушевено попита Гъртруд.
— Не, но и така гледката е прекрасна. Ето, стигнахме.
Той отби встрани. Гъртруд се обърна, както я беше учил, за да погледне назад, докато той гледаше в огледалото. Моторът изрева, Нюман направи обратен завой, колата се разтресе и спря в началото на черен път пред табелата. Не можеше да прочете надписа, без да слезе от колата, затова каза:
— Погледни дали има указания. Трябва да си спомня как се стигаше.
Тя подаде главата си през сваленото стъкло и прочете на глас:
— „Ривървю Вилидж“. Това е някакво селище.
— Знам, но навремето имаше карта как се стига до хотела…
— А, ето. „Хотел «Ривървю». Карайте по черния път и дръжте винаги вдясно.“ Карай все надясно.
Той подкара колата по черния път, навлязоха в гората. Гъртруд оправи косата си. Беше я сресала така, че да прикрива челото й. Така повече приличаше на момиче от провинцията, от Рочестър, и Нюман я насърчаваше да ходи с тази прическа. Тя прокара пръст по устните си и си оправи чорапите.
— Знаеш ли кой ми се иска да беше с нас? — попита.
Изведнъж в гласа й прозвуча възбуда, говореше задъхано и странно пискливо, сякаш едва се сдържаше да не прихне.
— Кой?
— Съседът Фред.
Минаха през бабуна и колата подскочи. Пътят изведнъж стремглаво се заизкачва и Нюман превключи на ниската предавка. Пред тях небето бе надвиснало като син балдахин в края на тунела между боровете.
— Защо Фред?
— Изглежда ми симпатяга. Трябва да се сближим.
Колата бавно се изкачваше, двигателят мъчително виеше. Нюман се запита дали Фред не е споменал нещо за кофата. Напоследък рядко говореше със съседа и никога приятелски като преди. Над хоризонта на фона на синьото небе изведнъж се появи кофа за боклук и сякаш за миг увисна във въздуха…
Внезапно колата се наклони напред и пред тях насред няколко декара зелена морава се появи хотелът.
— О, красив е! — възкликна Гъртруд и стисна ръката му.
Нюман се почувства горд. Явно бяха пребоядисали сградата, защото изглеждаше по-добре поддържана отпреди пет години, дори малко снобски. Срещу главния вход се ширеше голям паркинг. Имаше само десетина коли. Той спря между тях, закопча си ризата и изчака Гъртруд да свърши онова, което бе правила допреди малко (но сега още по-трескаво) — а именно да опъне чорапите и да оправи прическата си. Тя внимателно сгъна копринената забрадка и я хвърли на задната седалка. Слезе и Нюман я последва.
Преди да затвори вратата, посегна към задната седалка и взе широкополата си шапка. Отстрани хартията, в която я бе увил, сгъна я и я пъхна в джоба на сакото си, а двете карфици заби в тапицерията на вратата.
— Хайде, побързай — прошепна тя, докато той си слагаше шапката.
Нюман се изкиска и я подразни:
— Хотелът няма да избяга.
Отново се пъхна в колата, извади двата куфара, остави ги на земята до стъпенката и се изправи, за да заключи.
— Всички ни гледат — възбудено прошепна Гъртруд зад гърба му.
Той взе куфарите, обърна се към хотела и видя няколко души, които седяха на люлеещи се столове на верандата. Гъртруд го хвана под ръка, прекосиха пътя, качиха се по широкото стълбище на хотела. Нюман се насили да се усмихва уж скромно — най-подходящото изражение за пред равнодушните погледи на другите гости. Някакъв старец дялкаше парче дърво, а едно момченце съсредоточено го наблюдаваше. Старецът вдигна глава и им кимна учтиво, когато прекосяваха верандата.
— Много симпатични хорица — прошепна Нюман, докато крачеха през празното фоайе, хванати под ръка.
Спряха пред регистрацията, той остави куфарите и потърка дланите си, за да избърше потта. Гърбът му също беше мокър.
— Някои изглеждаха доста млади — обнадеждено отбеляза тя.
Нюман огледа тихото фоайе, ухаещо на борова гора. Отляво имаше три отворени плъзгащи се врати, през които се чуваше подрънкване на прибори. От време на време минаваше някой келнер с чисти чинии или покривки. Колко пъти беше седял тук, колко пъти бе чакал напразно…