Пресякоха и Финкълстийн продължи:
— Така че ето какво не проумявам — забележете, че не ви искам услуга, просто ми трябва информация. Разбирате ли какво искам да кажа?
— Да — отвърна Нюман. Даде си сметка, че онзи още го мисли за член на Фронта. Това го успокои, защото вече се страхуваше, че Финкълстийн ще го приветства като свой брат. Оказваше се, че евреинът все пак не е чак толкова страшен. — Да, разбирам.
— Не проумявам как е възможно тези хора да са толкова антисемитски настроени, след като в цялата зала нямаше нито един, който да познава повече от трима евреи. Преди да ми отговорите, искам да ви кажа, че разбирам как човек намразва определен тип хора, защото и аз понякога изпадам в такива моменти. Не проумявам обаче как могат да се настървят дотолкова, че в тая горещина да свикат събрание с единствената цел да изгонят евреите. Едно е да чувстваш… неприязън. Съвсем друго е да се озлобиш и да призоваваш към мъст… Това не го проумявам. Можете ли да ми го обясните?
Нюман прехвърли в другата си ръка сакото.
— Повечето от тези хора не са особено интелигентни — отбеляза, като вдигна многозначително вежди.
— Да, но някои изглеждаха по-учени от мен. И бих казал, ако нямате нищо против, че вие сте образован човек… — Финкълстийн замълча за миг, после бързо добави: — Искам да си изясня ситуацията, господин Нюман. Не ви моля за услуга, само искам да разбера какво става. Ще съм ви благодарен, ако не възразявате, да обсъдим тези неща. Защо искате да се махна от квартала?
Вече се задъхваше и започваше да подсмърча.
— Ами… не е лично срещу вас… — Нюман се смути, защото при толкова директно поставен въпрос вече не можеше да изрази истинските си чувства.
— Напротив, засяга ме — настоя Финкълстийн. — Щом искате да изгоните евреите, значи искате аз да се махна. Нещо нередно ли съм направил?
— Не става въпрос какво сте направили.
— Така ли? Какво тогава?
— Наистина ли искате да знаете?
— Да. Защо отказвате да ме информирате?
Упорството и твърдостта на този човек порази Нюман и снизходителната му усмивчица помръкна; чувството му за превъзходство се стопи пред страха да не би Финкълстийн да остане с впечатлението, че и той е глупав и ограничен като тълпата, която току-що го бе изхвърлила от залата.
— Щом настоявате, ще ви кажа. Има много причини да мразим хората от вашата раса. Първо, те са абсолютно безпринципни.
— Безпринципни ли?
— Да. Например в търговията — мамят и се възползват от всеки удобен случай. Хората не могат да…
— Чакайте малко. Мен ли имате предвид?
— Е, не, не вас, но… — Дясната ръка на Нюман затрепери. Озърна се и с облекчение видя, че наближават магазинчето на евреина.
— Не ме интересуват другите хора, господин Нюман. Аз живея в този квартал… само аз и семейството ми. Няма други евреи в околността. Измамил ли съм ви някога?
— Не това е въпросът. Вие…
— Извинете, господине, не е нужно да ми обяснявате, че някои евреи са мошеници. Не спорим по въпроса. Но ще ви дам един пример. Всеизвестно е, че телефонната компания таксува по пет цента градските разговори, макар че ще има голяма печалба и ако взема само по един цент. Този факт е установен с официално разследване. Компанията е собственост на неевреи и се управлява от неевреи. Но това не ме кара да ви мразя всеки път, когато пускам петаче в автомата. И все пак онези, които вземат парите ми, не са евреи. Питам ви защо искате да ме изгоните от квартала, господин Нюман.
Спряха пред осветената витрина на дрогерията. Кварталът беше пуст.
— Нищо не разбирате — сопна се Нюман, като притисна треперещата си ръка до корема. — Не е проблемът какво сте сторили вие, а какво правят вашите сънародници.
Няколко секунди Финкълстийн се взира в него, после отново заговори:
— С други думи, когато ме погледнете, не виждате мен.
— В смисъл?
— Гледате ме, а не виждате мен. Виждате нещо друго. Какво? Това не мога да проумея. Казвате, че нямате нищо против мен. Защо тогава искате да ме изгоните? Какво толкова ви вбесява, когато ме погледнете?