„Олисия!“ Жената може би береше душа в онази нощ, може би нападателят щеше да я пребие до смърт. Никой не посмя да излезе да й помогне, никой не извика на нападателя, че и тя е човешко същество. Защото всички, наблюдаващи скришом зад завесите, виждаха, че не е от бялата раса…
Да, но той беше бял. Техен съсед. По право живееше в този квартал. А може би не? Несъмнено вече всички бяха чули слуха. Нюман е евреин. Едно нападение срещу него би го доказало. Забележете само името — Нюман. Разбира се — Нюман! Кой щеше да излезе в мрака да го брани от побойниците? Кой би излязъл да помогне например на Финкълстийн? Финкълстийн. Приравняваха го с Финкълстийн. Нюман знаеше, че никога не би рискувал да му счупят носа заради евреина. Знаеше, че щеше да стои зад спуснатите щори и ще си казва, че Финкълстийн е трябвало да се премести в друг квартал, след като е знаел, че са го нарочили; щеше да се успокоява, че побоят не е чак толкова жесток за евреина, защото хората от неговата раса са израснали с мисълта, че това някога може да им се случи. Не беше толкова жестоко за онази жена, защото тя бе свикнала с такива нападения, защото никога не бе живяла в безопасност. Не, за тях не беше жестоко, за тях бе естествено… „Значи, когато ме погледнете, не виждате мен. Какво виждате?“
Прекоси улицата. Представи си как Блайтови, скрити зад щорите, си шушукат: „Натупаха Нюман. Научили са, че е евреин. Утре, след като се изнесе, всичко ще си бъде постарому.“ В този заслепяващ миг на насилие за тях евреинът преставаше да бъде човешко същество. Нямаше да се притекат на помощ, защото в техните очи Нюман щеше да е „чифут“ и следователно виновен. Незнайно и необяснимо защо, но виновен. Нямаха доказателства, че е замислял нещо против тях, че с нещо ги е ощетил, ала пак щяха да са убедени, че щом е евреин, носи зло в сърцето си, и ако го оставеха да лежи пребит на паважа, съвестта им щеше да е чиста благодарение на това убеждение. Дори да се скъсаше да крещи, че не ги мрази, че и той изпитва болка, че по нищо не се различава от тях, щяха да го изгледат равнодушно — хората, склонни на компромис, нямаше да му повярват напълно, а онези, които го смятаха за лъжец и измамник, още повече щяха да го намразят. „Значи, когато ме погледнете…“
Запъти се към дрогерията, откъдето струеше жълтеникава светлина, и ужасът от онзи отдавнашен кошмарен сън отново го обхвана. Ето какво бучеше под невинната въртележка. Зад тези уютни къщички с плоски покриви всяка нощ се надигаше жестоко зъбато чудовище, което го наблюдаваше; без да осъзнава, той беше белязан със злата сила на този бяс, тя щеше да изскочи през стените и да го намери.
Нямаше истина, с която да й се противопостави. Нямаше думи, с които да я залъже. Тя беше безумието на мрака и нямаше как да я надвие или умилостиви.
Без да се поколебае, той мина край стойката за вестници и влезе в дрогерията, Финкълстийн седеше на дървена табуретка зад високия щанд до касата. Магазинчето беше толкова тясно, че собственикът бе опрял гърба си на остъкления шкаф до едната стена, а краката си — върху рафтовете на отсрещната. Когато видя Нюман, свали краката си на пода и макар че го гледаше подозрително, колебливо се усмихна.
— Добър вечер — поздрави и подръпна панталона си.
За момент Нюман сякаш не го виждаше. После примигна, за да пропъди видението си, и кимна. Облегна се на щанда, държеше ръцете си в джобовете, за да си придаде небрежен вид. Престори се, че оглежда стоката по полиците на отсрещната стена.
— Как сте? — предпазливо попита Финкълстийн.
Нюман машинално отговори, че е добре. Сведе очи към дъсчения под и измънка:
— Искам да ви попитам нещо.
Финкълстийн кимна отзивчиво и завъртя остатъка от пура между стиснатите си устни.
Нюман го погледна.
— Замисляли ли сте се какво ще сторите, ако нещо… ако решат да ви направят нещо?
Финкълстийн се смути. Извади пурата от устата си и се втренчи в нея.
— Имате ли сигурна информация, че са решили да ми направят нещо? — промълви. Очите му заблестяха. Личеше, че се страхува, но се опитва да не го показва.
— Рано или късно ще стане. Не знам кога, но ще се случи.
— Ами, тогава… — Пурата затрепери в ръката на Финкълстийн. Той стана, отиде до касовия апарат и се опита да се овладее, като бавно изгаси пурата в пепелника. — Нямам голяма възможност да се противопоставя, разбира се. Но каквото мога, ще го направя. — Обърна се, погледна Нюман в очите и добави: — Ако не са прекалено много, ще се отбранявам. В противен случай няма да се справя.