— Странно. Мислех, че вече имате план.
— Е, имам нещо предвид… — Финкълстийн се усмихна смутено. След кратко колебание отиде в предната част на магазина, наведе се и отвори голямо чекмедже. Извади лъскава бухалка за бейзбол и се върна при Нюман. — На това му викат „луисвилска сопа“. Здраво дърво — добави.
Нюман докосна гладката повърхност, после отново пъхна ръка в джоба си. Евреинът прибра бухалката обратно в чекмеджето. Изправи се и погледна в очите неканения посетител.
— Не мислите ли, че ако обясните всичко на полицията… — колебливо подхвана Нюман.
— Драги господине — поклати глава евреинът, — говорите, сякаш вече не се е случвало.
Нюман се вгледа в него и в този момент осъзна какво му помага да не загуби разсъдъка си.
— Онова събрание — продължи Финкълстийн — не се провеждаше тайно в някое мазе. Полицията много добре знае какво става. Само че няма закон, който да забранява на хората да се мразят. Сякаш… сякаш в това няма нищо нередно. Всеки има право да организира такива събрания и да призовава към убийства — изрече саркастично. — Единствената полза от полицията е, че… че изпращат няколко униформени. Разказвам им какво е станало, те ме изслушват и си тръгват. Госпожа Дипоу също им разправя, но кой обръща внимание на някаква старица? Ако двама души от квартала… ако двама…
Нюман си се представи до Финкълстийн в участъка и как полицаят с ирландска мутра гледа ту него, ту евреина.
— Господине, ще ви кажа какво мисля.
— Да? — Финкълстийн наостри уши.
Нюман отмести очи и заоглежда смутено стоките по рафтовете.
— Мисля, че има само един разумен начин за действие.
— Да? — прошепна Финкълстийн и вирна брадичка.
— Замислете се какви хора живеят в този район. Това е нов квартал. Случайно знам, че много хора се преместват тук, за да се махнат от предишното място, на което са живели… да загърбят миналото. Затова мразят всички… всички… е, сещате се кои.
Финкълстийн само леко кимна и се втренчи в Нюман.
— Ако сметнете, че хората с такива възгледи са сравнително малко, устоявайте позицията си, дръжте на своето. Аз обаче не мисля, че имате много приятели в квартала, и… честно да ви кажа… съветвам ви… да се преместите. Искрено ви го казвам.
Финкълстийн озадачено се намръщи. Нюман не издържа и отново сведе очи, сякаш се беше замислил. Минаха няколко минути. Мълчанието се проточи. Той вдигна поглед. Изражението на Финкълстийн се беше променило.
— Евреин ли сте, господине? — попита.
Нюман настръхна.
— Не.
— Не сте евреин, значи.
— Не съм — повтори Нюман едва сдържайки гнева си.
— Те обаче ви мислят за евреин.
— Да.
— Да си представим, че ви посъветвам да се махнете от квартала.
— Това е…
— Съобщавам ви, че в квартала има твърде много хора, които приличат на евреи, фанатиците са против „чифутите“. Махнете се, господин Нюман, защото няма да имам покой, докато живеете тук…
— Казах ви искреното си мнение, а вие…
— Аз също съм искрен с вас — с треперещ глас го прекъсна Финкълстийн. Беше се просълзил. — Вярвам, че са ви нарочили, и моето напускане няма да ви помогне…
— Нямам нужда от помощ! — възмутено го прекъсна Нюман.
— Не съм вчерашен, господин Нюман. — Кракът на Финкълстийн затрепери. — Мислех, че неделите купувате вестник от оня мизерник, защото са ви принудили. Мислех, че каквото и да правите, вие сте добре настроен към мен, защото сте интелигентен човек. Но вие…
— Не съм дошъл да ме обиждате — сопна се Нюман.
— Боже мой! — избухна Финкълстийн и размаха юмруци. — Не разбирате ли какво правят онези главорези? Какво, по дяволите, могат да извлекат от евреите? В тази страна има сто и трийсет милиона души и само два милиона от тях са евреи. Те искат вас, не мен. Аз съм… аз съм… — започна да заеква от гняв. — Аз съм дребна риба, аз съм никой. Ставам само за плашило, което да накара заблудените да жертват ума и парите си за тях, да им помогнат да управляват страната. Това е трик, изнудване. Колко пъти трябва да се случи, в колко войни трябва да се биете, за да разберете как си играят с вас?
Нюман се вцепени, не можеше нито да помръдне, нито да прекъсне страшния монолог.
— Да се махна? Искате да се махна? — Финкълстийн беше като лъв, затворен не в клетка, а в тясното магазинче. — Няма да се махна. Тук ми харесва. Въздухът е хубав, добре е за децата ми. Не знам какво ще направя, но няма да се махна. Не знам как ще се боря, обаче ще се боря. Става въпрос за добре планиран заговор, от който някой ще извлече полза. Бандата злодеи се стремят към властта. И ако имате някакво уважение към тази страна, няма да ме убеждавате да напусна. Няма да се махна, господин Нюман. Няма да го направя. Няма. — Престана да кръстосва тясното помещение, трепереше като лист.