Извърна се. Жена му слизаше по стълбището. Внезапно той още по-силно почувства уединението на зимата, помъчи се да забрави света зад уплътнените прозорци. Пристъпи към Гъртруд и някогашният копнеж за щастие се прокрадна в усмивката му.
Голямата яка от лисича кожа обрамчваше лицето на Гъртруд и донякъде смекчаваше изражението й. Докато вървяха по улицата, той леко наклони глава и отърка страната си в меката кожа. Жена му го изгледа учудено и се подсмихна.
Нюман се засмя. Потърси с поглед луната, но сребърният й диск се беше спуснал някъде зад къщите.
— Виж звездите, Гърт.
Тя вдигна очи към небето:
— Красиви са.
Нюман притисна ръката й до тялото си:
— Студено ли ти е?
— Не, хубаво е. В „Бевърли“ отиваме, нали?
— Става. И без това е най-близо. Какво дават?
— Не знам, но ми е втръснало от музикални филми. Все едно и също показват. В „Бевърли“ дават филм с онзи нов млад актьор… как му беше името?
Минаха покрай дрогерията на евреина, но Гъртруд не настръхна както обикновено. Магазинчето изглеждаше уютно и топло. През витрината се виждаха Финкълстийн и дъщеря му, която четеше списание с комикси.
Завиха и излязоха на широкия булевард, който минаваше през квартали с много незастроени парцели между къщите, после се превръщаше в търговска улица с две кина само на няколко пресечки едно от друго. Нюман се замисли за Финкълстийн — допадаше му, че онзи работи толкова до късно. След секунда мълчание се почувства задължен да отговори на жена си:
— Знам за кого говориш, но не запомням имената на актьорите.
Гъртруд ентусиазирано се разприказва за новата звезда. Сравнително скромното поведение на младия актьор я запленяваше:
— Толкова е земен. Като обикновен човек, с когото можеш да си говориш.
Бяха извървели разстоянието до следващия ъгъл и вече виждаха светлините на магазините, намиращи се през шест пресечки. Неоновият надпис на киното още не се четеше, но излъчваше бяло сияние в нощното небе. Някакъв тъмен ствол привлече вниманието на Нюман. Не беше в редица с другите дървета… След миг забеляза, че не е ствол, а неколцина мъже, скупчени един до друг. Или бяха момчета?
— Какво ще кажеш да направим едно голямо пътешествие? — подхвърли той, без да извръща глава. — До Холивуд например?
— Скъпичко ще ни излезе да живеем там — отбеляза тя, като напрегнато наблюдаваше групичката на ъгъла.
— Имам предвид само за екскурзия. Вярно ли е, че продават карта, на която можеш да видиш къде са домовете на всички звезди?
— Бевърли Хилс. Никога няма да намерим време за толкова дълга екскурзия.
— Е, нищо не се знае.
— Може пък да се изселим и да заживеем там — добави тя, когато наближиха групичката.
Бяха мъже, Нюман вече ги виждаше. Искаше да продължи да говори непринудено, но неволно войнствено се изпъчи и мина с Гъртруд покрай мъжете, като гледаше право напред. Изминаха още няколко метра мълчаливо. Той се заслуша в тракането на високите й токчета по плочника в дисонанс с неговите по-леки стъпки.
Без да се обръща, тя тихо попита:
— Защо млъкнаха?
— Млъкнаха ли?
— Познаваш ли ги?
— Не.
— Не чу ли, че престанаха да говорят.
— Не — неубедително излъга той.
— Какво чакат в тоя студ?
— Може би са излезли заедно отнякъде.
Повървяха мълчаливо до следващия ъгъл.
— Да обсъдим пътешествието — предложи Гъртруд.
Той не можа да отговори.
Смълчани, стигнаха до касата на киното. Нюман купи билети, жена му отиде да го чака във фоайето. Той си прибра рестото, отиде при нея, заедно влязоха в тъмния салон. Гъртруд държеше яката си вдигната, въпреки че вече бяха на топло. Той забеляза това, докато вървеше след нея по пътеката между редовете.
Гъртруд не се възпротиви срещу избора на разпоредителката къде да ги настани, както понякога правеше, и седна на първото място, което й посочиха. Нюман я последва. Тя още стискаше яката на палтото си.
Необходими му бяха няколко минути, за да схване фабулата на филма, който явно беше по средата. Екранът привлече цялото му внимание, той се настани удобно в мрака и съвсем забрави Гъртруд.
Широко поле, пусто в ранната утрин.
Камерата фокусира два ниски храста и се приближава. Иззад тях се изправя някакъв човек. Целият е насинен и изглежда, че току-що се е свестил от жесток побой.