Опипва едната си ръка и тръгва нанякъде.
Върви по пуст път, стига до някаква къща и влиза. Все повече започва да куца.
В къщата има само една стая. Схлупена селска колиба (може би в Европа?). Много бедна.
На кревата лежи някой. Човекът се приближава и вижда, че е заспала жена. Дълго я гледа.
Покрива лицето й с одеялото. Не е заспала, а е мъртва. Той се обръща и се замисля за момент; отново излиза на пътя.
Улица в много беден квартал на някакъв европейски град. На закованите с дъски прозорци висят табели с надписи на полски или руски. (Трябва да е на полски.) По улицата досами сградите върви белобрад старец. Носи книга, черни дрехи и шапка с широка периферия.
Влиза в тъмен вход и се качва по тясно стълбище.
В един апартамент седят и чакат осем-десет души. Сред тях стои католически свещеник и мънка под носа си някаква молитва.
Старецът влиза и всички в стаята го поглеждат. Той се приближава до свещеника и сяда до него.
Нюман съвсем се захласна. Не можеше да определи какво във филма го смущава. После чу необичайното шушукане на другите зрители. На няколко реда зад него някаква жена говореше с нормален глас.
Брадатият старец заговаря на свещеника. Отнякъде е узнал, че германците ще обесят всички арестанти. Свещеникът се замисля, после казва, че е време да действат.
Старецът се изправя и отваря книгата. Хората в стаята го поглеждат благоговейно. Той започва да се моли, леко се поклаща, докато неразбираеми думи се леят от устата му. Свещеникът коленичи, свежда глава и също започва да се моли.
Зрителите се преместваха от седалка на седалка, някои се въртяха на местата си. Не се чуваха покашляния. Местенето бе странно, не просто физическо движение. Нюман се вгледа в екрана и изведнъж всичко му се изясни.
Старецът беше равин, точно така. А хората в стаята бяха евреи.
Мъжете се молят с шапки на главите, а жените носят забрадки.
Образът на коленичилия свещеник изпълва целия екран. Той се моли и гледа право към публиката.
Зад Нюман се чу изтракване на седалка…
Камерата отново обгръща цялата стая. Свещеникът се изправя. Двамата с равина извеждат другите хора от апартамента.
Очите на Нюман започнаха да се разширяват, сякаш можеха да обхванат цялата зала. Виждаше онова, което виждаха околните, виждаше през техните очи. Сега разбра защо е това шушукане. Главните герои бяха евреи и ролите се изпълняваха от доста хубави актьори. Въпреки че бяха мургави, нито един не беше с голям нос или с крива уста и това не се харесваше на зрителите в киното. Екранът отново привлече погледа му.
Хората от стаята вървят след свещеника и равина по улиците на града.
Излизат на някакъв площад. По средата е издигнат висок ешафод. Наоколо чакат германски войници. Иначе площадът е пуст.
Евреите го прекосяват и стигат до ешафода. Отнякъде се появяват затворниците, които ще бъдат обесени.
Равинът и свещеникът спират пред един германски офицер. Равинът започва да говори. Казва, че затворниците са невинни. Настоява, че не могат да ги обесят само защото са евреи.
— ХА!
Грубият смях отекна като гръм в тъмния салон. Прозвуча някъде от задните редове. Хората се заобръщаха. Някакъв човек, седнал най-отпред, се изправи, обърна се с гръб към екрана. Нюман не виждаше лицето му, но му се струваше, че онзи оглежда редовете. След малко пак си седна.
— Какво търсиш, бе, чифут? — чу се отзад.
Нюман не се обърна. Някои зрители отново се заобръщаха да видят кой смущава реда. Други седяха като вцепенени, втренчени в екрана.
Във филма свещеникът скача върху ешафода. Сред германските войници настъпва суматоха, опитват се да се качат и да го свалят.
Свещеникът закрещява, че не е християнско да убиват тези хора, че християните нямат пръст в това престъпление. Войниците го смъкват от платформата… Той се опитва да крещи, за да го чуят… Старият равин пада на земята и от устата му потича кръв…
Две разпоредителки сновяха между редовете и наблюдаваха публиката. Нюман вече не виждаше екрана. Все по-ясно усещаше движението, чуваше задъханото дишане в залата.
Отпусна стиснатите си юмруци, когато на екрана се появиха големи развети знамена — американско, британско, руско и други. Зазвуча музика. Надписът „КРАЙ“ бавно погълна екрана, сетне избледня и изчезна.
След него изплуваха цветните букви, символ на студиата „Уорнър Брадърс“. Пуснаха анимация.