— Ами…
— А?
Някой хвана Нюман за рамото. Той се стресна и рязко се обърна.
— Стига! — извика пискливо. Брадичката му потрепери.
Отново чу шум от бързи стъпки зад себе си, отново извърна глава. Високият младеж тичаше с други двама към магазинчето на Финкълстийн. В мига, в който нахълтаха в дрогерията, някой удари с юмрук Нюман по слепоочието. Той падна, опита да се изтъркаля встрани, видя нечии крака, някой понечи да го ритне в лицето. Той се изправи, палтото му се развя. По-възрастният мъж го блъсна в гърба към двамата хлапаци. Без да замахва, Нюман удари по ръката единия. Онзи побесня, почервеня от ярост и с все сила го халоса по ухото. За миг на Нюман му причерня, падна в канавката, но пак опита да се изправи. Отново го блъснаха в гърба. Той понечи да замахне, ала по-възрастният нападател го хвана отзад за палтото. Нюман осъзна какво става, бързо измъкна ръцете си от ръкавите и с рязко движение свали дрехата, преди да му я метнат върху главата. Беше виждал такива сцени във филмите, изненада се, че сега му прилагат същия трик, ужаси се, че му погаждат този номер…
Сега беше моментът да избягат. Къде беше Гъртруд? Тичешком измина десетина метра и се обърна. Те се приближаваха с вдигнати юмруци, пристъпваха грациозно и се поклащаха наляво-надясно, сякаш танцуваха. Явно имаха отработена тактика, по-възрастният мъж стоеше между двамата хлапаци, шепнеше им нещо и час по час си бършеше носа с палец. Приближаваха се. Нюман не можеше да побегне, не можеше да хукне към дома си, докато онези са по петите му. Струваше му се нелепо, смешно, затова спря и като в просъница видя ръката си, посочваща магазина.
— Натам! — изкрещя; чу вика си и млъкна.
Те не обърнаха внимание.
— Натам — прошепна той с пресъхнала уста. Махна, сякаш да ги пропъди — „Глупав, женствен жест“ — помисли си, но продължи да ръкомаха, а когато го обградиха (момчетата застанаха от двете му страни, възрастният мъж се изпречи пред него), отстъпи назад. Защо не се обръщаха в другата посока? Насочил ги бе към дрогерията… Краката му се подкосяваха, беше готов да падне на колене, представи си лицето си — грозно, позеленяло от страх, но продължи да ръкомаха към светлата витрина отзад…
Изведнъж титаничен рев раздра тишината — боен вик, изтръгнал се от гърлото на един-единствен човек, и Финкълстийн с бухалка във всяка ръка изскочи от магазина; тримата, които бяха нахълтали в дрогерията, го преследваха по петите, размахваха юмруци, посягаха към дрехите му. Като машина с дълги перки той отбиваше с бухалките ударите им, а нападателите приклякваха почти игриво, грациозно, следяха да не се настъпят, всеки отстояваше територията си, очевидно играта им доставяше удоволствие…
Някой с тежка обувка изрита Нюман в корема, той отскочи назад и се преви на две от нечовешката болка. Наблизо зачаткаха високи токчета. Той рязко извърна глава. Тя бягаше… Гъртруд… Гъртруд! Онези се мъчеха да го изблъскат по-далеч от Финкълстийн. След като бухалките влязоха в употреба, злодеите явно се изнервиха. Вече не си играеха, а искаха да свършват по-бързо. Нюман ги заобиколи и хукна към другия тротоар, спря рязко, за да избегне младежа, който прескочи живия плет, за да му препречи пътя, после отново се втурна към Финкълстийн и му кресна да се пази. Евреинът сякаш не го чу, ала за миг престана да размахва бухалката и му я подаде. Нюман я хвана за дебелата част, но някакъв метален предмет се стовари върху слепоочието му; той залитна към канавката, падна и се подпря на ръце.
— Мръсник! — изкрещя пискливо.
Гласът му потъна в мрака като в тиня; той отскочи от светлото петно пред витрината, приклекна, чу приближаващи се стъпки. Възвърна равновесието си, извъртя се, замахна и усети как бухалката се стовари върху нечие мускулесто рамо. Сякаш огромна стена се разклати в него и през тялото му протече електрически ток. Усети, че се е подмокрил, но пак замахна, прокле се, задето е пропуснал, и отново изрева:
— Мръсник!
Нахвърли се срещу високото момче със зеления анцуг, което заотстъпва назад… Главатарят на бандата закрещя. Нюман се обърна и хукна към него; изведнъж се почувства лек като перце, като че ли едва сега бе хвърлил палтото си; водачът на групичката отскочи, ала Нюман не се втурна да го гони, а се притече на помощ на Финкълстийн. Срещу евреина бяха останали само двама нападатели, но от носа му течеше кръв и той се олюляваше при всяко замахване с бухалката. С Нюман застанаха по средата на улицата и се опряха гръб в гръб. Към тях се втурнаха и другите четирима младежи, но скоро заотстъпваха, стреснати от ударите на тежките бухалки.