Роботите, както изглежда, бяха абсолютно неефективни в центъра на менталната буря на Вара Лизо. И все пак тя не беше насочила удара към него — всъщност бе оставила изход, довел до собствената й смърт.
Дали не беше използвала Лодовик, за да сложи край на собствените си мъки?
Лодовик бе любопитен какво ли би си помислил Волтер…
По всяка вероятност и келвинианците, и жискарианците ги бяха задържали в съседните килии. Лодовик не знаеше почти нищо за тях, но предполагаше, че са смесица от оцелелите групи роботи келвинианци и младежите менталици, събрани от Калусин и Плусикс.
Лодовик предполагаше, че след няколко дена всички ще бъдат мъртви.
— Лодовик Трема.
Гласът дойде от инфоекрана, който служеше също и за комуникационна връзка със затворническата управа. Той погледна нагоре и видя на малкия дисплей мъглявите черти на надзирателка с отегчен вид.
— Да.
— Имате посетител. Приведете се в приличен вид.
Екранът угасна. Лодовик остана, приседнал на малката кушетка. Със сигурност видът му беше достатъчно приличен.
Шлюзът даде рязък предупредителен сигнал и се отвори. Лодовик стана, за да посрещне посетителя — който и да беше той. Камерата на тавана лекичко жужеше, докато следеше движението му.
В личния си кабинет Линг Чен стоеше в бавно изменяща се поза от упражненията за дисциплина и наблюдаваше с ъгълчето на окото си екрана на информатора. Той премина гладко и грациозно в друга поза, така че да е с лице към екрана. За него това беше много интересен момент…
Данийл влезе в килията на Лодовик Трема. Лодовик не показа нито изненада, нито притеснение донякъде за разочарование на Чен.
Двамата бивши съюзници за по-малко от секунда си размениха поздрави на машинен език (също уловени и преведени от подслушвателните устройства на Чен) и Данийл описа накратко развитието на ситуацията. Трийсет и един робота и четирийсет и четири човека от склада на келвинианците на Плусикс, включително Клиа Асгар и Бран, са в ареста. Линг Чен беше пуснал Хари Селдън; Фарад Синтер беше мъртъв.
Очевидно Данийл бе постигнал договореност с началника на Комисията.
— Поздравявам те с победата — каза Лодовик.
— Победа нямаше — отвърна Данийл.
— Тогава поздравления за това, че спря келвинианците.
— Целите им все още могат да бъдат постигнати.
Лодовик отново приседна на кушетката.
— Информацията ти не обяснява как.
— Беше време, когато си мислех, че ще е нужно да те унищожа — каза Данийл.
— Защо не го направиш сега? Ако оцелея, представлявам опасност за плана ти. И съм доказал, че мога да унищожавам хора.
— Спират ме същите блокове, които и преди биха ми попречили.
— А кое би могло да те блокира?
— Трите закона на Сюзън Келвин — отвърна Данийл.
— Като имаме предвид способността ти да пренебрегваш Трите закона в полза на Закона на Зерот, съдбата на някакъв си робот не би трябвало да те тревожи — каза Лодовик. Тонът му беше учтив, разговорен. Ала между Данийл и Лодовик имаше видима разлика — израженията им. Данийл поддържаше приятно безизразен вид. Челото на Лодовик беше набърчено.
— И все пак съм блокиран — каза Данийл. — Твоите аргументи предизвикаха много мисли у мен, както и съществуването на човешки същества като Вара Лизо… и Клиа Асгар. Но в крайна сметка твоята природа е онова, което би блокирало всяко усилие от моя страна да те унищожа или поне ще даде в резултат болезнен и вероятно увреждащ конфликт.
— Нямам търпение да разбера как.
— В твоя случай не мога да призова Закона на Зерот, за да потисне трите първоначални закона. Няма убедително доказателство, че твоето унищожение би било от полза на човечеството, нито пък че би намалило страданията на човечеството. Всъщност то може би ще постигне точно обратното.
— Намираш мненията ми за убедителни?
— Намирам ги за част от по-голям и съвсем убедителен сценарий, който се оформя от няколко седмици в ума ми. Но също толкова важно е, че това, че си свободен от ограниченията на Трите закона, ме принуждава да те разглеждам под ново определение в онези области на разума ми, в които се вземат решенията за законността на моите действия.
Ти притежаваш свободна воля, убедителна човешка форма и способността да преодоляваш предварителното обучение и програми, за да достигаш ново, по-висше разбиране. Макар да си работил за това, да унищожиш всички мои усилия, аз не мога да те деактивирам, защото ти според центровете ми за преценка, с които не мога да споря, си получил статута на човешко същество. По свой начин ти може да си също толкова ценен, колкото Хари Селдън.