— Но Хари Селдън сам по себе си е оръдия на роботите — неговото влияние е само твое продължение.
— Това не е така. Психоисторията е била постулирана от човеци преди десетки хиляди години независимо от роботите. Хари е просто нейно най-висше изражение заради вродената си дарба. Да, аз насочвах, но не съм създавал. Създаването на психоисторията е човешко постижение.
Лодовик се замисли няколко секунди и по това много не-роботско и гъвкаво лице затрептяха емоции, едновременно сложни и откровени. Данийл го забеляза и се зачуди, защото в целия му опит лицето на нито един робот не бе приемало изражение без директно съзнателно усилие с изключение на Дорс Венабили, а и при нея — само в присъствието на Хари. Какви можеха да ни направят! Каква раса щяхме да бъдем!
Но той потисна тази стара, тъжна мисъл.
— Няма да премахнеш Хари Селдън и неговото влияние?
— Познавам те достатъчно добре, за да ти доверя най-дълбоките си мисли и съмнения, Лодовик…
Тук Данийл прояви жискарианската си дарба, но не спрямо Лодовик…
За две минути Линг Чен и всички други, които подслушваха тази среща, се взираха сляпо в своите информатори, без да чуват и без да виждат.
Когато се съвзеха, роботите бяха приключили и Данийл излизаше от килията. Стражите изведоха Лодовик Трема от килията му само минути по-късно.
До един час всички затворници в ареста на специалните служби бяха освободени: бунтарите от Дал, Стрилинг и другите Сектори, човекоподобните роботи, включително Дорс Венабили, и младите менталици от склада на Плусикс.
Само роботите, които изглеждаха като роботи, останаха под арест по предложение на Чен, тъй като скривалищата им вече не бяха тайни. По-късно щяха да ги предоставят на Данийл, за да се разпореди с тях както намери за добре. Чен не се безпокоеше за участта им, стига да се махнеха от Трантор и да не се месеха повече в работите на Империята.
Дни по-късно Чен щеше да си спомни някои думи, казани от Данийл на Лодовик в килията — разказваше му за огромна, вековна тайна, но в този момент разговорът явно бе поел в друга посока, защото не можеше да си спомни каква точно беше тайната.
Лодовик се замисли над онова, което му беше казано. Данийл му беше оставил свободата сам да вземе решение.
— Писхоисторията сама съдържа своето поражение — беше казал Данийл на Лодовик в килията, преди да го освободят. — Човешката история е хаотична система. Там, където е предсказуема, предсказанието ще оформи историята — неизбежна кръгова система. А когато се случват най-важните събития — биологичната поява на хора като Вара Лизо и Клиа Асгар, — подобни събития сами по себе си са непредсказуеми и имат склонност да работят срещу всякаква психоистория. Психоисторията е мотиватор за онези, които ще създадат Първата фондация — система от вярвания с огромна мощ и проницателност. И Първата фондация с времето ще победи. Науката на Хари Селдън ни позволява да прозрем дотук.
Но в далечното бъдеще, когато човечеството надрасне всички древни системи от вярвания, цялата психология и морфология, всички свои културни и биологични семенници, семената на Втората Фондация…
Нямаше нужда Данийл да се доизказва. По израза на лицето на Лодовик — някакъв мечтателен размисъл и почти религиозна надежда — той установи, че е разбран.
— Трансцеденталност отвъд всякакви рационални предвиждания — каза Лодовик.
— Както разбра, горските пожари са полезни за здравето на гората — но не и огромните пожари, безразсъдното вършеене на едро, характерни за човешкото минало. Човечеството е биологична сила с такава мощ, че за много хиляди години те съвсем буквално биха могли да унищожат Галактиката и самите себе си. Тяхната омраза и страх са много силни — наследство, произхождащо от далечното им минало, от онези времена, когато още не са били човеци и са се борили да оцелеят сред люспести чудовища на повърхността на родната си планета. Принудени да живеят сред нощ и тъма, боящи се от дневната светлина. Тежко детство.
Аз работих, за да избегна тези вродени склонности към пълното нещастие и успях — с известна цена за свободното човешко развитие!
Функцията на психоисторията е активно да ограничава човешкия растеж и вариации, докато видът не достигне своята твърде дълго забавила се зрялост. Клиа Асгар и подобните на нея ще се кръстосат с другите и ще ги обучат и най-накрая човеците ще се научат да мислят в хармония и да общуват резултатно. Заедно те могат да си помогнат да надвият бъдещите мутации, по-мощни дори от самите тях — деструктивните странични ефекти от техните имунни реакции спрямо роботите.
Подобна стратегия крие истински рискове — рискове, които ти напълно и точно си разпознал. Но алтернативата е немислима.