— От всички на служба при Императора аз най-много бих желал да ви поверя превеждането ни през плитчините. Но сега трябва да прегледам какви възможности имаме. Подбор, капитан Толк. Максимизация на онова, което можем да вземем с нас, в сравнение с онова, което може да се складира в подземни хранилища.
Лицето на Толк потъмня, той сведе очи.
— Собствената ми семейна библиотека в Алос Куад е…
Алармените системи на кораба ревяха, сякаш огромни животни ревяха от болка. Толк вдигна ръце в инстинктивна самозащита и закри лице…
Лодовик скочи на пода и се сви на две невероятно сръчно…
Корабът се завъртя като пумпал в съвсем непредвидено фракционно измерение…
И сред отвратителна мъгла от бедствени импулси и с рев на умиращо чудовище той направи непредвиден, асиметричен Скок.
Изплува отново сред пустия безкрай на статусната геометрия — нормално, неразтегнато пространство. Гравитацията на кораба сдаде в същия миг.
Толк се издигна на няколко сантиметра от пода. Лодовик се разгъна и се пресегна към облегалката на креслото, в което седеше само преди малко.
— Излязохме от хиперпространството — рече той.
— Няма съмнение — отвърна Толк, — но, в името на прокреацията, къде?
Лодовик вмиг разбра онова, което капитанът не бе разбрал. Заливаше ги междузвездна приливна вълна от неутрино. Никога за векове живот той не бе преживявал подобна яростна атака. Сложните и свръхчувствителни пътеки на позитронния му мозък усещаха частиците неутрино като рехав облак от бръмчащи насекоми; и все пак те минаваха през кораба и човешкия му екипаж като безбройни парченца нищо. Едно-едничко неутрино, най-изплъзващата се частица, можеше да премине през олово, дебело цяла светлинна година, без то да я спре. Наистина, те много рядко взаимодействаха с материята. Но в сърцето на свръхновата на Кейл огромни количества материя бяха компресирани до неутроний и бяха произвели по частица неутрино на всеки протон — повече от достатъчно, за да взривят външните обшивки още преди година.
— Намираме се в ударния фронт — обяви Лодовик.
— Как познахте?
— Поток от неутрино.
— Как…? — кожата на капитана посивя. Пепелявият u оттенък сега се виждаше още по-ясно. — Предполагате, разбира се. Логично предположение.
Лодовик кимна, макар и нищо да не предполагаше. След час капитанът и екипажът щяха да бъдат мъртви.
Дори и толкова далеч от звездата на Кейл разширяващата се сфера от неутрино би била достатъчно силна, за да видоизмени няколко хилядни от процента от атомите на кораба и техните тела. Неутроните щяха да се превърнат в протони в достатъчно количество, за да променят незабележимо органичната химия, да причинят натрупване на отрови и да накарат нервните сигнали ненавреме да навлязат в сляпа улица.
Срещу потока от неутрино не съществуваха ефективни щитове.
— Капитане, не е време да се мамим — рече Лодовик. — Не беше догадка. Аз не съм човек; усещам пряко въздействието.
Капитанът впери неразбиращ поглед в него.
— Аз съм робот, капитане. Известно време ще оцелея, но това не е кой знае какво щастие. Дълбоко съм програмиран да се опитвам да предпазвам хората от вреда, но с нищо не мога да ви помогна. Всички човеци на този кораб ще умрат.
Толк се намръщи и поклати глава, сякаш не вярваше на ушите си.
— Всички полудяваме — рече той.
— Още не — отвърна Лодовик. — Капитане, моля ви, придружете ме до мостика. Може би все още можем да спасим нещо.
2
Линг Чен можеше и да е най-влиятелният човек в Галактиката, както наглед, така и наистина, стига да го поискаше. Вместо това се беше задоволил с нещо една идея по-малко и бе облечен с по-удобен ранг и униформа — началник на Комисията за обществена безопасност.
Древният и аристократичен род Чен бе оцелял хиляди години и бе произвел на бял свят Линг чрез предпазливост, дипломация и вярна служба на много Императори. Чен нямаше желание да измести сегашния Император или някой от неговите милиард министри, съветници и „наставници“ или да бъде повече мишена за младите „луди глави“, отколкото имаше нужда. В момента се чувстваше твърде много на показ заради вкуса си, но поне беше по-скоро презиран, отколкото мразен.
Беше прекарал последните няколко ранни утринни часа в преглеждане на доклади от губернаторите на седем звездни системи, които имаха неприятности. Три бяха обявили война на съседите си, пренебрегвайки заплахите за интервенция от страна на Империята, и Чен беше използвал императорския печат, за да изпрати в тези системи дузина стражеви кораби. В цели хиляда други системи кипяха свирепи междуособици, но при последните аварии и деградация имперските комуникационни системи можеха да се справят едва с една десета от информацията, изпращана от двайсет и петте милиона свята, за които се предполагаше, че са под тяхна власт.