Цялостният поток от информация, изпращана в реално време и обработвана от експертите на планетите спътници на Трантор и космическите станции, би увеличил температурата на Трантор с десетки градуси. Но със значителната сръчност и интуиция, рожба на хилядогодишен опит, Дворецът — тоест Чен и колегите му от Комисията — успяваше да запази някакво равновесие само чрез минимални и концентрирани усилия.
Сега той си позволи няколко минути за лично проучване, много важни, за да запази разсъдъка си. Но дори и това беше далеч от фриволните забавления. С израз на любопитна заинтригуваност той седеше срещу информатора си и разпитваше за Селдън Гарвана. Информаторът — кух, продълговат овоид, прикрепен хоризонтално на бюрото му — за миг проблесна в естествения си бял цвят на яйчена черупка, а после го осведоми за всички слухове и документи от цял Трантор и ключовите по-отдалечени светове. В центъра на екрана се появиха няколко малки статии от филмокниги, материал от някакво математическо списание от някакъв отдалечен свят, интервю за студентския вестник в светая светих на Селдън — университета Стрилинг, — бюлетини от Имперската библиотека… За психоистория изобщо не се споменаваше. Така мразеният Селдън тази седмица беше забележително кротък, може би в очакване на съдебния процес. Никой от колегите му от Проекта също нямаше кой знае какво да каже. Много хубаво.
Чен приключи с проучването, отпусна се в креслото и заразмишлява с коя ли криза да се занимае сега. Всеки ден му се налагаше да се справя с хиляди проблеми, повечето от които стоварваше на подбраните си съветници и помощниците им, но изпитваше личен интерес към случая с избухването на свръхнова в близост до четири сравнително лоялни свята от Империята, включително и прекрасната, продуктивна Сароса.
Беше изпратил най-надеждния си и изобретателен съветник да се погрижи за малкото, което можеха да спасят на Сароса. При мисълта за неадекватността на тази мярка веждите му се навъсиха… И за това, какви политически заплахи грозяха Комисията и Трантор, ако не постигнеха нищо. В края на краищата Империята се основаваше на принципа „услуга за услуга“. И ако едната страна не услужеше, вероятно другата също нямаше да u услужи.
„Обществена безопасност“ беше нещо повече от политическа фраза за привличане на вниманието. В този безкраен и болезнен век на разпад служителите аристократи като Чен все още изпълняваха важна функция. Обществото свързваше членовете на Комисията с безотговорност и лукс, но Чен приемаше дълга си много сериозно. Той се връщаше към едни по-добри времена, когато Империята е можела и се е грижела за многобройните си деца, гражданите от далечните u краища, с доказано миростворство, политическа съобразителност, финансова и техническа помощ, била е тяхна спасителка.
Чен усети някакво присъствие до лакета си и косата му се изправи. Обърна се, убоден от внезапно раздразнение (или страх?), и видя главния си личен секретар, дребничкия, кротък Крийн. Кръвта почти се беше отдръпнала от обикновено любезното му лице; като че ли не му се искаше да му предава съобщението, което имаше да предава.
— Извинявай — рече Чен. — Сепна ме. Тъкмо се наслаждавах на относителен покой пред тази проклета машина. Какво има, Крийн?
— Приемете извиненията ми… това е скръбно за всички нас… Не исках да научавате тази новина от машината. — Крийн изпитваше естествено подозрение към информатора, който се справяше с толкова много от собствените му функции така бързо и анонимно.
— Да, по дяволите, но какво става?
— Имперският изследователски кораб „Копието на славата“, ваше благородие… — Крийн преглътна. Хората от неговия народ, от малкото южно полукълбо Сектор Лаврентий, от хиляди години работеха като слуги в императорския двор. В кръвта му беше да споделя болките на господаря си. Понякога Крийн му приличаше не на човек, а на сянка… Макар и много полезна сянка.
— Да? И какво — пръснал се е на парчета?
Лицето на Крийн, както очакваше, се сбръчка страдалчески.
— Не! Ваше благородие… Искам да кажа, не знаем. Срокът е просрочен с един ден, а няма никакви сигнали — дори и за бедствие.
Чен слушаше и сърцето и стомахът му се свиваха. Лодовик Трема…
И, разбира се, чудесния капитан и екипаж.
Чен отвори и затвори уста. Отчаяно се нуждаеше от повече информация, но, разбира се, Крийн винаги му казваше всичко известно, така че повече информация нямаше.