— Ами Сароса?
— Ударният фронт е на по-малко от четири дни от Сароса, ваше благородие.
— Знам. Изпратиха ли други кораби?
— Да, сир. Четири много по-малки кораба бяха отклонени от спасителните им мисии към Киск, Пурна и Трансдал.
— О, небеса, не! — изправи се Чен побеснял. — Никой не се е консултирал с мен. Не биваше да режат тези спасителни сили… и без това вече са на мимимума.
— Съветник, представителят на Сароса бе приет от императора само преди два часа… без наше знание. Той убеди императора и Фарад Синтер, че…
— Синтер е глупак. Три свята, пренебрегнати заради един, защото е фаворит на Империята! Някога заради него ще убият императора! — Но после Чен се успокои — съсредоточи се в себе си и призова шестте десетилетия специално обучение, за да насочи спокойно и бързо ума си към намирането на най-добрия път през това тресавище.
— Да загуби Лодовик — грозния, верен и безпределно находчив Лодовик…
— Остави се противниковата сила да те повали, събери енергията й за ответния скок.
— Можеш ли да ми осигуриш резюме или протоколен запис от тези срещи, Крийн?
— Да, сир. Те все още няма да бъдат подлагани на преразглеждане и поставяни под възбрана от придворните историци. Обикновено оставят два дена в запас за тези преработки, сир.
— Това е добре. Когато започнат разследване и зададат въпроси, ще направим така, че думите на Синтер да изтекат и да станат достояние на публиката… Според мен най-долнопробните и най-популярни списания ще ни свършат най-добра работа. Може би „Световни клюки“ или „Голямото ухо“.
Крийн се усмихна.
— Самият аз съм почитател на „Очите на императора“.
— Още по-добре. Не е нужно доказателство за автентичност… просто още мълва сред необразованото и нещастно население. — Той тъжно поклати глава. — Дори и да съкрушим Синтер, това ще е малка компенсация за загубата на Лодовик. Какъв е шансът да е оцелял?
Крийн сви рамене; това беше извън ограничената му компетенция.
Малцина в Имперския сектор познаваха чудатостите на хипердрайва и на науката за Скоковете. Ала един такъв имаше. Стар капитан на кораб, преквалифицирал се в търговец и от време на време контрабандист, който се беше специализирал в превозване на стоки и пътници по най-бързите и спокойни маршрути… Умен и безскрупулен мошеник, казваха някои, но този човек в миналото се бе оказал полезен на Чен.
— Уреди ми незабавно аудиенция с Морс Планч.
— Да, ваше благородие.
Крийн изскочи от стаята.
Линг Чен си пое дълбоко дъх. Времето му пред екрана беше свършило. Трябваше да се върне в кабинета си и до края на деня да се среща лично със секторните генерали и представители на планети от осигуряващите храната на Трантор съюзници.
Далеч повече би предпочел да съсредоточи всичките си мисли върху загубата на Лодовик и проблема как да използва глупостта на Синтер в най-голяма своя полза, но дори и такава трагедия или такава сгодна възможност не можеха да попречат на непосредствените му задължения.
Ах, блясъкът на властта!
3
Таен съветник Фарад Синтер през последните години толкова много пъти бе прехвърлял границата, че младият император Клаюс го наричаше „моят стълб на амбицията, която се меси където не й е работа“ — типична за него зле формулирана фраза, в която поне днес не се долавяше отсянка на възхищение или привързаност.
Синтер стоеше пред императора, притиснал длани в неубедително покорство. Клаюс I, едва седемнайсетгодишен, го гледаше не толкова с гняв, колкото с раздразнение. В детството му, от което го делеше толкова малко време, той твърде често бе привикван на четири очи от учителите си, всичките избрани и контролирани от началника на комисията Чен. Беше се превърнал в понякога лукав, потаен младеж, по-интелигентен, отколкото си мислеха повечето, макар и все още от време на време подвластен на изключително силни изблици. Съвсем рано той беше научил един от основните принципи на властта и държавничеството при конкуриращо се помежду си, лицемерно правителство: никога не даваше на никого да разбере какво мисли всъщност.
— Синтер, защо издирваш млади мъже и жени в сектор Дал? — попита императорът.
Синтер бе предприел огромни усилия да прикрие това начинание. Някой играеше политически игрички и този някой щеше да си плати.
— Сир, чух за това издирване. Според мен е част от проекта за генетично съгласуване.
— Да, Синтер, проект, който ти започна преди три години. Мислиш, че съм твърде млад и не помня?
— Не, ваше височество.
— Синтер, аз имам някакво влияние в този дворец. Думата ми не е съвсем пренебрегвана!