Двамата дълго се гледаха лице в лице, докато генералът не направи крачка назад и каза просто:
— Ще приема предизвикателството. Нека мъртвата ръка се изправи срещу живата свобода на волята!
4. Императорът
КЛЕОН II — обикновено наричан „Великият“. Последният силен Император на Първата Империя. Той е важна фигура в политическия и културен ренесанс, разцъфтял през дългото му управление. Известен е най-вече от романите, но въпреки това заради познанството му с Бел Райъс за обикновените хора той е просто „Императорът на Райъс“. Важно е да не се пропускат събитията през последната година от властването му, които засенчват четиридесетте години на…
Клеон II бе властелинът на Вселената. По онова време — страдащ от неизвестна и особено мъчителна болест. Поради странните превратности, често пъти изневиделица връхлитащи човешкия живот, тези две необходими пояснения към неговата болест нито бяха взаимно изключващи се, нито пък си пречеха едно на друго. Но в историята могат да се наброят отчайващо голям брой такива прецеденти.
Само че Клеон II не носеше вина за подобни прецеденти. Размишленията над дългия списък сходни проблеми в никакъв случай не можеха да намалят собствените му страдания. Малко го успокояваше и мисълта, че докато прадедите му са владеели само една прашна планетка, той самият спи в разкошния дворец на Аманейтик Велики като наследник на рода галактически владетели, потънали дълбоко в миналото. Единственият му източник на утеха беше, че баща му бе разчистил областта на проядените от бунтове земи и бе възстановил състоянието на мир и единство, на каквото се е радвал само Станел VI. Като следствие на това, за двадесет и пет години властване на Клеон II нито едно въстание не беше помрачило блестящата му глава
Императорът на Галактиката и Лорд на всичко съществуващо лежеше омаломощен, с глава, отпусната върху многобройните силови възглавници. По някое време се изправи с усилие и мрачно се взря в далечните стени на огромната спалня. Това беше стая, неподходяща за самотници. Бе твърде голяма. Както между впрочем и всички останали стаи.
Но не беше ли все пак по-добре да остава сам в миговете на тези осакатяващи схватки с болката, вместо да понася префърцунените дворяни, тяхната разточителна симпатия, безгръбначно и тъпота? По-добре така, отколкото да гледа тези безцветни маски, които разиграваха безкрайни спекулации със съдбата, носеща смърт или успешно бъдеще!
Размишленията като че ли бързаха да го затрупат в развалините си. Той имаше трима сина — трима искрени младежи, преизпълнени с надежди и добродетели. Къде бяха изчезнали в тези лоши дни? Чакаха, без съмнение. Така е, всички чакат с поглед, вперен в него…
Той тежко се раздвижи. И сега Броудриг очакваше аудиенция. Същият Броудриг, който макар и плебей му бе истински верен, защото беше мразен с единодушна и искрена ненавист, по която единствено бяха достигнали до съгласие дванадесетте рода, които разделяха двора.
Броудриг — преданият фаворит, който бе длъжен да му е предан, защото в противен случай нямаше да притежава най-бързия звездолет в цялата Галактика, а щеше да приключи своя земен път в атомната камера на предишния Император още на следващия ден след неговата смърт…
Клеон II натисна гладката топка на облегалката на огромния си диван и тежката врата в дъното на стаята се разтвори във въздуха.
Броудриг мина край тъмночервения килим и коленичи, за да целуне отпуснатата ръка на Императора.
— Как сте, сър? — попита личният му секретар с тих, преливащ от загриженост глас.
— Живея — гневно щракна със зъби Императорът, — ако това може да се нарече живот! — Всеки негодник, който умее да чете медицински книги, ме използва като опитно поле за тъпите си експерименти. Стига да има лек — химически, физически или атомен, който още да не е използван — то тогава няколкото начетени дрънкала от далечните краища на Империята ще дотичат да изпробват и него. А за авторитет ще бъде цитирана още някоя новооткрита или по-скоро подправена книга. Кълна се в паметта на баща си — изкрещя яростно той, — че няма да се намери двуного, което да успее да измери пулса ми, без да държи нечия древна книга едната си ръка! Болен съм, а те ми дрънкат, че това е неизвестна болест. Глупаци! Ако в продължение на хилядолетия са се появявали какви ли не нови болести, то какво общо имат тук трактатите на хора от преди две хиляди години например? Как те биха могли да разкрият моята болест, а още повече да я излекуват?! Излиза, че или аз трябваше да живея по тяхно време, или те да са живи сега!