Императорът редеше дългата си реч, докато секретарят му покорно мълчеше. Накрая Клеон II попита раздразнено:
— Колко души чакат навън? — той завъртя глава по посока на вратата.
Броудриг беше самото търпение:
— Великата зала съдържа обичайния брой молители.
— Добре, нека чакат! Имам толкова държавни проблеми! Капитанът на гвардията да им го съобщи. Или я спри… да не говори нищо за това — само да им каже, че няма да давам аудиенции. И нека капитанът изглежда опечален. Чакалите могат сами да се издадат! — грозно се изсмя Императорът.
— Сър… — спокойно каза Броудриг, — и без това се носи слух, че с Вашето сърце не всичко е наред!
Усмивката на Императора за миг се затъмни от предишното презрение.
— Ако някой действа преждевременно в съответствие с този слух, това ще навреди повече на другите, отколкото на мен! Но за какво си дошъл в действителност?
Броудриг, който все още стоеше на колене, се надигна и рече:
— Касае се за генерал Бел Райъс, военният управител на Сиуена.
— Райъс? — Клеон II се намръщи. — Не го помня! Чакай, не беше ли той човекът, който изпрати онова донкихотовско съобщение преди няколко месеца? Да, спомних си! Молеше за разрешение да стане завоевател в името на Империята и Императора.
— Точно така, сър.
Императорът отново се изсмя.
— И мислиш, че имам чак толкова много подобни генерали, Броудриг? Изглежда като любопитен атавизъм. Какъв отговор му е изпратен? Смятам, че си се погрижил за това.
— Да, сър. Той беше инструктиран да събере още информация и да не предприема нищо без заповед от Императора.
— Хм… Добре. Кой е този Райъс? Бил ли е някога в двора?
Броудриг кимна и устата му се изкриви.
— Започнал е кариерата си като курсант в гвардията — преди десет години. Взел е участие в схватката при Лемъл Кластър.
— Лемъл Кластър? Знаеш, че паметта ми не е добра Не беше ли това по времето, когато един млад войник спаси два кораба от челно сблъскване с… ъъъ… с нещо или…? — той махна неопределено с ръка. — Не помня подробностите. Беше нещо героично…
— Райъс бе войникът. Той получи повишение заради това — сухо съобщи Броудриг — и после беше назначен за капитан на кораб.
— А сега е военен управител на гранична система е все още млад способен мъж, Броудриг!
— Не е точно така, сър. Той живее в миналото. Мечтае за старите времена, за сбъдване на митовете, в които се говори за древността. Такива хора са безвредни за себе си, ала тяхната поразителна липса на реализъм ги прави глупаци в очите на останалите. Но както научавам — добави той, — неговите хора са съвършено под контрола му. Той е един от Вашите най-популярни генерали.
— Наистина ли? — Императорът се замисли. — какво от това, Броудриг, аз не бих желал да бъда защитаван от некомпетентни личности. А още повече от такива, които не носят никакви стандарти за вярност в себе си.
— Некомпетентният изменник не представлява опасност, а със способните хора трябва да се внимава.
— И ти си между тях, Броудриг! — Клеон II се засмя и после се сгърчи от болка. — Добре, можеш да забравиш засега това отклонение. Та какъв точно е проблемът с този млад завоевател? Надявам се, че не си дошъл само за да ми го припомниш.
— Получихме ново съобщение от генерал Райъс, сър.
— О! И за какво?
— Той е шпионирал из земите на варварите и препоръчва военна операция с подкрепата на боен флот. Аргументите му са обстойни и доста отегчителни. Няма смисъл да Ви досаждам с тях при Вашето неразположение. Още повече, че това ще бъде обсъждано от сесията на Съвета на лордовете — той хвърли бърз поглед към Императора.
Клеон II се намръщи.
— Лордовете? Дали това е проблем от тяхната област, Броудриг? Ще се стигне до придвижването на исканията за широка интерпретация на Хартата. Винаги се стига до там!
— Това не може да бъде избегнато, сър. Щеше да е по-добре, ако Вашият августейши баща беше потушил последния бунт, без да подпише Хартата. Но щом тя е налице, ще трябва да я търпим поне известно време.
— Прав си, така трябва да стане… Но защо е тая тържественост, човече? В крайна сметка това е нещо маловажно. Успехите на разни дребни завоевателчета по далечните ни граници едва ли засягат нашите непосредствени държавни дела!
Броудриг леко се усмихна и отбеляза хладно:
— Това е дело на романтичен глупак, но един такъв глупак може да бъде смъртоносно оръжие, ако го използва човек с трезв разум. Сър, този мъж е известен и тук, и там. Той е млад. Ако успее да завладее една или две варварски планети, той ще стане завоевател. А един млад завоевател, който е доказал способността си да пробужда ентусиазъм у пилоти, миньори, търговци и друга подобна пасмина, е опасен във всяко отношение. Ако днес той изявява желание да служи на Вас и блаженопочившия Ви баща, то утре някой от Вашите верни лордове може да пожелае да го използва като оръжие…