Ноздрите на Дакъм Бар потръпнаха, вените по дясната му ръка изпъкнаха, но той не каза нищо.
Лейтън Девърс го гледаше. Не беше пропуснал нищо. Каза:
— Виж, прекарвам живота си сред звездите заради безполезните боклуци, наречени „стока“, и за да плащам вноса си в Тръста, защото там има няколко кръгли идиоти, които си седят в къщи и събират такса за всяка минута от моя живот, че и за този на момчета по-добри от мен. Да приемем, че победите Фондацията. Все едно, ще имате нужда от нас. Ще ви трябваме дори много повече, отколкото сме нужни на Тръста. Вие не познавате земите наоколо, а ние можем да ви ги покажем — е, срещу известно заплащане. Дори ще сключим по-добри сделки с Империята. Да, ние искаме точно това, а аз съм бизнесмен. Ако имате предвид нещо от този род, съм на разположение! — той огледа двамата с малко комична войнственост.
Мълчанието продължи няколко минути, докато в процепа на комуникатора не изскочи навито на тръбичка съобщение. Генералът го разгърна, хвърли му едно око, включи телевизионните екрани и нареди:
— Подгответе карта с координатите на всеки кораб в акцията. Чакайте заповеди за въоръжена отбрана!
Райъс се пресегна за наметката си. Когато тя покри раменете му, той се обърна към Бар и просъска през зъби:
— Оставям този човек на Вас. Очаквам резултати! Сега е война и се налага да бъда безмилостен по въпроса за провалите. Помнете това! — той излезе, като козирува на двамата.
Лейтън Девърс го проследи с поглед.
— Нещо става там, за където бърза! Какво ли се е случило?
— Има битка, предполагам! — рязко каза Бар — Флотът на Фондацията пътува към първото си сражение. Вие по-добре елате с мен!
Влязоха въоръжени войници. Държанието им бе респектиращо, лицата — каменни. Девърс последва стария сиуенианин извън стаята, плътно охраняван войниците.
Новата стая, в която влязоха, беше по-малка. В нея имаше две легла, видеоекран, душ и санитарен възел. Войниците напуснаха помещението и дебелата врата тежко се захлопна зад тях.
— Ха… — Девърс неодобрително се огледа. — Това прилича на затвор!
— Прилича! — отсече Бар и му обърна гръб.
Търговецът раздразнено каза:
— Каква е твоята игра, док?
— Аз не играя игри. Просто си ми поверен, това е всичко.
Търговецът се надигна и пристъпи напред. Тяло му заплашително надвисна над неподвижния патриций.
— Така ли? Само че и ти си с мен в тази килия, а когато идвахме насам, някои от оръжията бяха насочени не към мен, а към теб!… И освен това видях как целият се разтресе преди малко от моето изказване по повод на войната и мира! — той почака малко и прибави: — Е, добре. Нека тогава те питам нещо. Ти каза че твоята страна някога е била победена. От кого? Дошли са хора от друга Галактика?
— Направи го Империята — отвърна сухо Бар.
— Отново тя? Тогава какво правиш тук?
Старецът запази гордо мълчание.
Търговецът сви устни и бавно кимна. Сетне свали гривната от плоски брънки, която обхващаше дясната му ръка и я подхвърли:
— Какво мислиш за това? — той я хвана с лявата си ръка, на която носеше също такава гривна, после я подаде на Бар.
Сиуенианинът опипа орнаментите. Бавно повтори жеста на търговеца и си сложи гривната. Странното затопляне на китката му бързо изчезна.
Гласът на Девърс леко се промени:
— Всичко е наред, док, приборът започнала действа. Говори спокойно. Ако тази стая е под наблюдение, няма да чуят или видят нищичко. Гривната е силов контактор — изкривява полетата. Геният Малоу я е изобретил. Струва двадесет и пет кредита от тук до другия край на Периферията. Можеш да я носиш безплатно! Дръж устните си свити, докато говориш, и го прави внимателно. Бързо ще се научиш!
Дакъм Бар внезапно се почувства отпаднал. Твърдият поглед на търговеца изискаше и настояваше… Бар усещаше, че не може да му се съпротивява.
— Какво искаш? — думите едва изпълзяха между бавните му старчески устни.
— Казах ти! Правиш се на това, което ние наричаме патриот. Твоят собствен свят е бил премазан от Империята, а ти тук си „играеш на топка“ с един имперски генерал. Нещо не се връзва, а?