— Разбира се.
— Насаме! — добави хладно секретарят.
— Разбира се! — повтори Райъс. — Като лоялен поданик на Императора, аз считам личния му пратеник за свой началник. Но тъй като търговецът се намира на нашата постоянна база, Вие ще трябва да напуснете фронта, тъкмо когато започва да става интересно.
— Така ли? И в какъв смисъл?
— В такъв, че днес обграждането ще бъде завършено. И освен това в рамките на тази седмица Двадесети флот от Пограничната армия ще сломи огнището на съпротива! — Райъс усмихнат се отдалечи.
Броудриг остана като гръмнат.
7. Подкупът
Сержант Мори Люк представляваше идеалният войник. Той идваше от група аграрни планети в Плеядите, където само военният живот можеше да наруши връзката със земята и тежкия труд на черноработника, типичен за този район. Сержантът беше достатъчно лишен от въображение, за да гледа в лицето смъртта без страх, и достатъчно силен и пъргав, за да го прави успешно. Той изпълняваше заповедите точно, държеше в подчинение хората си и сам беше безупречен по отношение на генерала си. Освен това той бе и „слънчев“ човек. Ако убиваше някого на фронта по задължение и без капка колебание, то го правеше също и без капка злоба.
Това, че сержант Люк сигнализираше на вратата, преди да влезе, се дължеше на вроденото му чувство за такт, макар че той можеше да се възползва от правото си да влиза без предупреждение.
Двамата в стаята привършиха с вечерята и единият протегна крак, за да спре кресливия звук, излизащ от един портативен предавател.
— Има ли още книги? — попита Лейтън Девърс.
Сержантът му протегна стегнатия навит цилиндър на филма и сбърчи нос:
— Принадлежи на инженер, Ори, но той искаше да му я върнем. Смяташе да я даде на децата си, нали знаете, това е нещо, дето го наричат сувенир…
Дакъм Бар пое цилиндърчето с интерес.
— И от къде я е взел инженерът? Та той няма предавател, нали?
Сержантът изразително поклати глава и показа полуразбития предавател в ъгъла до леглото:
— Този е единственият! Та Ори е взел книгата от някой от тези скапани светове, които сме завладели. Влязъл в една от големите сгради и убил няколко туземци, които искали да го спрат и да му попречат да я вземе — той огледа преценяващо малкия цилиндър — Ще стане добра играчка за децата — сержантът спря за миг и тайнствено продължи: — Между другото разнася се голяма новина. Засега е слух, но въпреки това е твърде добра, за да я пази човек само за себе си. Генералът го е направил! — той кимна бавно.
— Какво е направил? — попита Девърс.
— Завършил е обграждането! — сержантът самодоволно се изсмя с бащинска гордост. — Не е ли голям хитрец, а? Не прави ли всичко точно? Едно от момчетата, което може красиво да се изразява, каза, че генералът действа така гладко, както музиката на пеещите сфери…
— Значи голямата офанзива започва? — меко го прекъсна Бар.
— Надявам се! — беше буйният отговор. — Искам да се върна на моя кораб! Уморих се да си протривам задника тук!
— Също и аз! — отсече търговецът рязко и грубо.
Сержантът го погледна със съмнение и каза:
— По-добре да си тръгвам вече. Очаквам капитана и не бих искал да ме види тук — той се отправи към вратата. — Между другото, сър — обърна се той към търговеца със странна свенливост, — обадих се на жена си. Тя каза, че малкият хладилник, който ми дадохте, работи отлично. Излезе ми без пари, а сега тя може да си запази целия месечен запас от храна замразен. Оценявам жеста ви!
— Дребна работа! Забравете го!
Вратата се затвори безшумно след усмихнатия сержант. Дакъм Бар седна на стола си.
— Е, той ще ни се отплати за този хладилник. Нека погледнем новата книга. Я, заглавието го няма!
Той разви повече от ярд от филма и погледна срещу светлината. После промърмори:
— Е, пронижи ме внезапно, както казва сержантът… Това е „Градината на Сама“, Девърс!
— Така ли? — запита търговецът без интерес. Той отмести настрана остатъка от вечерята си. — Седни, Бар. Тази древна литература не ми допада… Чу ли какво каза сержантът?
— Да. Е, и?
— Нападението е започнало. А ние седим тук!
— Къде другаде искаш да седиш?
— Знаеш какво имам предвид! Няма полза да чакаме…
— Сигурен ли си? — Бар внимателно извади стария филм от предавателя и постави нов. — През изминалия месец ти ми разказа голяма част от историята на Фондацията и ми се стори, че великите лидери от миналото са изграждали своите стратегии именно по този начин — те са седели и са чакали.
— Да, старче, само че те са знаели какво правят!
— Мислиш ли? Смятам, че са казвали това, когато всичко приключвало. Възможно е и да са знаели. Но няма доказателства, че нещо би се изменило, ако не са знаели какво точно правят. Икономическите и социалните сили не се командват от отделни хора!