— Значи този Селдън е видял Галактиката в дрехата на варваризма — отбеляза Райъс с весел хумор. — И тогава какво излиза, а?
— Той основал две фондации в двата противоположни края на Галактиката, и то от най-добрата, млада и силна част на поколението, което да расте и да се развива там. Световете, на които те са разположени, са подбирани внимателно дотолкова, доколкото е имало време и възможност. Всичко е замислено така, че в бъдещето, видяно чрез неизменната математика на психоисторията, да се осъществява изолацията им от имперската цивилизация. Техният постепенен ръст трябва да ги превърне в зародиши на Втората Галактическа Империя и да съкрати варварското между царствие от тридесет хиляди до хиляда години.
— И откъде си изровил всичко това? Изглежда го знаеш в детайли?!
— Не съм изравял нищо — отвърна спокойно Бар. — Това е болезненият резултат от съединяването на частите на истинското доказателство, развито от моя баща и съвсем малко от мен. Базата е неубедителна, а надстройката е романтизирана, така че въображението да запълни огромните дупки. Но аз съм убеден, че това в крайна сметка е истина.
— Много лесно се убеждавате!
— Аз? Бяха ми нужни четиридесет години за проучвания!
— … Четиридесет години! На ваше място бих могъл да реша въпроса за четиридесет дни. Всъщност, вярвам, че мога!
— И как ще го направите?
— По най-очевидния път. Ще се превърна в изследовател. Ще открия тези фондации, за които говорите, и ще ги видя с очите си. Казахте, че са две?
— Записите споменават за две. Само за едната беше получено потвърждение, че съществува, и това е разбираемо — другата е на противоположния край на голямата ос на Галактиката.
— Добре, ще посетим само по-близката — генералът се изправи, намествайки колана си.
— Знаете ли накъде трябва да вървите? — попита Бар.
— По пътя си. В записките на последния вицекрал — онзи, когото убихте толкова сполучливо — имаше подозрителни истории за външни варвари. Всъщност, една от дъщерите му е дадена за жена на някакъв варварски принц. Ще намеря моя път! — той подаде ръка. — Благодаря за гостоприемството.
Дакъм Бар докосна ръката му с пръстите си и се поклони.
— Вашата визита беше чест за мен.
— Дори само заради информацията, която ми дадохте… — прибави Райъс, — аз зная как да Ви се отблагодаря за това, когато се върна.
Дакъм Бар покорно последва до изхода своя гост и каза тихо след отдалечаващата се наземна кола:
— Ако се върнеш!
2. Магьосниците
ФОНДАЦИЯТА — …Още четиридесет години преди нападението над нея Фондацията беше предвидила намерението на Райъс. Но прекрасните дни на Хардин и Малоу бяха отминали и с тях — истинското дрьзновение и решителност…
В стаята имаше четирима души, а самата тя беше така защитена, че никой да не може да влезе. Четиримата се огледаха един друг спокойно, после продължително фиксираха масата, която ги разделяше. На нея стояха четири бутилки и също толкова пълни чаши, но никой не ги докосваше.
Най-после мъжът, който седеше близо до вратата, протегна ръка и започна да барабани бавно и нетърпеливо по масата с кокалчетата на пръстите си. Накрая каза:
— Докога смятате да седите и да мълчите така? Нима е толкова трудно някой да започне пръв?
— Говори ти тогава! — намеси се едрият мъж, който седеше точно срещу него. — Ти си този, който би трябвало да се безпокои най-много.
Сенет Форъл се засмя тихо и отвърна с ирония:
— Защото мислиш, че съм най-богат? Или очакваш аз да продължа делото, щом съм го започнал? Не си забравил, че моят собствен търговски флот беше този, който залови техния разузнавателен кораб, а?
— Да, имаш най-големия флот и най-способните пилоти, което е друг начин да се каже, че си най-богат. Само че рискът е голям и ще се окаже непосилен, ако го поеме само един от нас — каза третият.
Сенет Форъл се разсмя отново.
— Наследил съм от баща си лекотата при поемане на рискове. Но да не забравяме, че рискът трябва да си струва усилията. А както свидетелстват фактите, вражеският кораб е пленен и изолиран, без загуби от наша страна и без изтичане на информация към противника.
Това, че Форъл е далечен роднина на великия, но вече покоен Хобър Малоу, бе известно на цялата Фондация. А другият факт — че той е незаконороден син на Малоу, беше прието просто като едно необходимо пояснение.
Четвъртият мъж притвори малките си очички. Думите сякаш изпълзяваха между тънките му устни: