— Привиках я обратно.
Блис се завръщаше с пружинираща и щастлива походка.
Пелорат конвулсивно се изправи на крака.
— Блис! О, не!
— Не се паникьосвайте, докторе — каза Данил. — Аз не мога да използвам Блис. Това би ме сляло с Гея, а вече ви обясних, че трябва да остана независим от нея.
— Но в такъв случай — объркано поде историкът — кой…
Не довърши, защото в този момент съветникът, гледайки крехката фигурка, която тичаше след Блис, каза:
— Янов, роботът през цялото време е търсил Фалъм.
103
Геянката приближи усмихната и очевидно в състояние на дълбоко задоволство.
— Не успяхме да излезем извън имението — рече тя, — но всичко ми напомня за Солария. Фалъм, разбира се, е убедена, че това наистина е нейната планета. Попитах я дали не мисли, че Данил изглежда по-различен от Джемби — все пак Джемби беше метален — а детенцето ми каза: „Не, не истински.“ Не зная какво имаше предвид с това „не истински“.
Тя погледна към поотдалечилата се Фалъм, която сега свиреше на флейта за печалния Данил, а той кимаше в такт с музиката. Звуците долитаха до тях — високи, чисти и сладостни.
— Знаехте ли, че когато напуснахме кораба, тя е взела флейтата със себе си? — попита Блис. — Подозирам, че още малко и няма да можем да я откъснем от робота.
Забележката й бе посрещната с неловко мълчание и това я накара да изгледа тревожно двамата мъже.
— Какво има?
Тривайз учтиво посочи с ръка Пелорат. От него зависи, говореше жестът му. Историкът се прокашля и рече:
— Блис, аз всъщност мисля, че Фалъм ще остане за постоянно с Данил.
— Нима? — намръщи се Геянката и като че се накани да тръгне към хлапето, но любимият й я хвана за ръката.
— Блис, миличка, не бива. Той е по-могъщ дори от Гея, а Фалъм трябва да остане с него, за да може Галаксея да се осъществи. Чакай да ти обясня, а ти, Голан, ако обичаш, ме поправяй, объркам ли нещо.
Младата жена изслуша разказа му и ведрото й изражение се смени с гримаса, твърде близка до отчаянието.
Тривайз се опита да демонстрира здрав разум.
— Блис, сега виждаш как стоят нещата. Детето е космонит, а Данил е бил конструиран и сглобен от космонити. То е отгледано в имение, което е празно като това тук, от един робот, без да познава никого другиго. Има преобразувателни способности, от които роботът се нуждае. Фалъм ще живее още три-четири века, а туй време може би ще е достатъчно за основаването на Галаксея.
С пламнали бузи и влажни очи Блис промълви:
— Предполагам, че роботът е насочвал нашето пътуване към Земята по такъв начин, че да ни накара да минем през Солария, за да вземем детето и той да може да го използва.
Съветникът сви рамене.
— По-вероятно е просто да е разчитал на случайността. Не мисля, че в момента способностите му са толкова големи, та да може да ни води като кукли през хиперпространствени разстояния.
— Не. Било е целенасочено. Той се е постарал да се почувствам толкова силно обвързана с детенцето, че да го взема с нас, за да не бъде убито, и да го защищавам дори от теб, когато ти проявяваше единствено отвращение и се дразнеше, че е на кораба.
— Но всичко това съвсем спокойно би могло да се дължи и на твоята геянска етика, която, подозирам, Данил може би мъничко е позасилил. Хайде, Блис, нищо няма да спечелиш от емоционални реакции. Допусни, че успееш да отведеш Фалъм. Би ли могла да я закараш някъде, където ще е тъй щастлива, както е тук? Ще я върнеш ли на Солария, след като знаеш, че може безжалостно да я убият; ще я заведеш ли на някой пренаселен свят, където сигурно ще се поболее и ще умре; на Гея, където ще страда за Джемби; или ще предприемете безкрайно пътуване из Галактиката, при което тя ще си мисли, че всяка планета, на която попадате, е нейната Солария? И още — ще можеш ли да намериш някой друг, когото Данил да използва, за да бъде изградена Галаксея?
Блис тъжно мълчеше.
Малко плахо Пелорат протегна ръката си към нея.
— Виж — каза той, — аз се писах доброволец да дам моя мозък за сливане с Даниловия. Той обаче не го прие, защото съм бил твърде стар. Иска ми се да бе приел, ако това можеше да запази Фалъм за теб.
Блис пое ръката му и я целуна.
— Благодаря ти, Пел, но цената щеше да е прекалено висока — тя въздъхна дълбоко и опита да се усмихне. — Може би когато се върнем на Гея, в глобалния организъм ще се намери място за едно дете… и аз ще вкарам „Фалъм“ в сричките на името му.
Данил, сякаш осъзнал, че въпросът е уреден, се запъти към тях, а малката заподскача край него.
После се затича и стигна първа до тримата.
— Благодаря ти, Блис — изчурулика тя, — загдето ме доведе пак у дома при Джемби и се грижеше за мен, докато бяхме на кораба. Винаги ще те помня — после се хвърли в обятията на Геянката и двете силно се прегърнаха.