— Надявам се да си щастлива — рече Блис. — Аз също ще те помня, мила Фалъм — и с нежелание я пусна. Хлапето се обърна към историка:
— Благодаря и на теб, Пелорат, че ми даваше да чета твоите книгофилми — сетне без нито дума повече и след моментно колебание протегна тънката си момичешка ръка към Тривайз. Той я пое за миг и я пусна.
— Късмет, Фалъм — измърмори съветникът.
Данил каза:
— Благодаря на всички ви, господа и госпожо, за онова, което — всеки по своему — направихте. Сега можете да си вървите, тъй като вашето търсене приключи. Що се отнася до собствената ми работа, тя също ще приключи доста скоро и, надявам се, успешно.
Блис обаче го спря:
— Чакай, още не сме свършили. Не знаем дали Тривайз продължава да е на мнение, че подходящото за човечеството бъдеще е Галаксея, а не огромният конгломерат от изолати.
— Той вече изясни това преди малко, мадам — напомни роботът. — Решил е в полза на Галаксея.
Устните на Блис се свиха.
— Предпочитам да го чуя от него. Кое от двете ще предпочетеш, Тривайз?
Съветникът спокойно се усмихна:
— А ти, Блис, кое желаеш да бъде? Ако не избера Галаксея, може би ще си върнеш Фалъм…
Блис решително тръсна глава.
— Аз съм Гея. Трябва да узная твоя избор и основанията за него заради самата истина, а не поради нещо друго.
— Кажете й, сър — помоли Данил. — Вашият ум, както Гея добре разбира, не е докосван.
И Тривайз каза:
— Решението ми е за Галаксея. Вече нямам никакви съмнения.
104
Блис не помръдна толкова време, колкото човек бавно да преброи до петдесет, сякаш за да даде възможност на информацията да стигне до всички части на Гея. После попита:
— Защо?
— Слушай внимателно — настоя Тривайз. — Още отначало знаех, че има само два възможни варианта за човечеството — Галаксея или Втората Империя от Плана на Селдън. И ми се струваше, че това са взаимноизключващи се възможности за развитие. Тоест, ние не бихме могли да реализираме Галаксея, освен ако по някаква причина Плана на Селдън не съдържа в себе някаква фундаментална грешка.
За нещастие, аз не знаех нищо за Плана на Селдън, с изключение на двете аксиоми, които лежат в основата му: едната — за възможността да се разглежда човечеството като група от случайно взаимодействащи си индивидиуми, тоест — статистически; и втората — човечеството не трябва да знае резултатите от психоисторическите изследвания, докато тези резултати не се реализират в живота.
Понеже вече реших в полза на Галаксея, аз разбирах, че трябва да съм бил подсъзнателно убеден в порочността на Плана на Селдън, а неговите грешки могат да произлязат само от аксиомите, понеже това е единственото, което знаех за него. Макар че не можех да открия нищо неправилно в тях. Тогава аз се впуснах в търсене на Земята, чувствайки, че не биха я крили толкова грижливо, ако нямаше нужда. Исках да разбера с каква цел е правено това.
Нямах никакви реални причини да очаквам, че веднага след като намеря Земята, ще намеря и решение на проблемите, но бях отчаян и не можех да мисля за нищо друго. И може би желанието на Данил да се срещне с детето от Солария усилваше желанието ми за пътешествие.
Както и да е, най-накрая достигнахме Земята, после Луната и Блис откри разума на Данил, който той преднамерено насочи към нея. Тя описваше този разум като нечовешки, но и нямащ нищо общо с роботите. Сега вече това твърдение придобива смисъл, понеже мозъка на Данил далеч превъзхожда мозъка на който и да е от съществуващите роботи и не трябва да се усеща като прост разум на робот. Но все пак, той по нищо не напомня за човешкия. Пелорат го характеризира като „нещо ново“ и това послужи за спусък на моето собствено „нещо ново“ — нови мисли.
Точно по същия начин, както много отдавна Данил с колегата си измислили четвъртия закон на роботиката, по-фундаментален от другите три, така и аз можах внезапно да видя трета базисна аксиома на психоисторията, по-фундаментална от другите две; толкова фундаментална, че никой даже не се е сетил да я спомене.
Ето я. Двете известни аксиоми се отнасят за хората, и те са основани на тази неизказана аксиома, че хората са единствените разумни същества в Галактиката, и следователно, единствените, чиито действия имат значение за развитието на историята и обществото. И така, неизвестната аксиома е: „В Галактиката има само едно разумно същество, и това е Homo Sapiens“. Ако възникне „нещо ново“, ако се намерят други разумни форми на живот, различни от хората по своята природа, тогава поведението им няма да се описва точно от математическия апарат на психоисторията и Плана на Селдън няма да има смисъл. Разбираш ли?