Тривайз едва не трепереше от силното желание да бъде разбран правилно.
— Разбираш ли? — повтори той.
— Да, разбирам, но като адвокат на дявола, приятелю…
— Да? Казвай.
— Човека наистина е единственото разумно същество в Галактиката.
— Роботите? — предположи Блис, — Гея?
Пелорат се позамисли, после бавно произнесе:
— Роботите не играят значима роля в живота откакто са изчезнали космонитите. Гея не е играла значителна роля до неотдавна. Роботите са творение на човека, а Гея — творение на роботите, и роботите и Гея, доколкото са свързани с Трите закона, нямат никакъв друг избор, освен да се покорят на волята на човека. Независимо от двадесетте хиляди години работа на Данил и дългото развитие на Гея, една-единствена дума на Тривайз, човешко същество, може да сложи край на тази работа, и на това развитие. От това следва, че човечеството е единствената значима форма на разумен живот и психоисторията остава в сила.
— Единствената форма на разумен живот. — бавно повтори Тривайз. — Съгласен съм с теб. Но ние толкова много и толкова често говорим за Галактиката, че не можем да разберем, че Галактиката не е всичко. Галактиката — това не е цялата Вселена. Има и други
Пелорат и Блис тревожно потрепнаха. Данил слушаше с любезна сериозност, а ръката му бавно милваше косата на Фалъм.
— Чуйте ме още веднъж внимателно — каза съветникът. — Току отвъд нашата Галактика са Магелановите облаци, където никога не е прониквал човешки крак или по-точно — кораб. Зад облаците има няколко по-малки звездни системи, а не чак толкова далеч е гигантската галактика Андромеда. Още по-нататък съществуват милиарди! Нашата собствена Галактика е развила само един интелигентен вид, достатъчно значим, за да създаде техническо общество, но какво знаем за останалите? Може би дори човешкият вариант е нетипичен. Възможно е в някои от другите галактики — а защо не и на всички — да има множество съперничещи си видове, които се борят един с друг, като всеки от тях е неразбираем за нас. Навярно все още ги занимава взаимното им съперничество, но какво ще стане, ако някой от тези видове надделее над останалите, а след туй има достатъчно време да обмисли възможността за проникване в други галактики? Погледнато хиперпространствено, Галактиката представлява точка — а същото важи и за цялата Вселена. Ние не сме посетили никоя друга и, доколкото ни е известно, никога не сме били посещавани от интелигентни същества от друга галактика, обаче това състояние на нещата един ден сигурно ще се промени. И ако нашествениците пристигнат, непременно ще открият начини да настроят някои хора срещу други хора. Толкова дълго сме имали за противник единствено себе си, че сме привикнали към подобни вътрешновидови разправии. Нашественик, който ни намери разделени, ще загосподства над всички ни или ще унищожи всички ни. Единствената истинска предпазна мярка е да създадем Галаксея, която не може да бъде настроена срещу самата себе си и е в състояние да посрещне нашествениците с максимална мощ.
— Рисуваш плашеща картина — обади се Блис. — Ще имаме ли време да достигнем до Галаксея?
Тривайз отправи поглед нагоре, като че искаше да проникне през дебелия стой лунна скала, който го отделяше от повърхността и от космоса; сякаш се опитваше да си представи как отдалечените галактики бавно се движат през невъобразимите простори на Вселената.
— Доколкото знаем — отвърна той, — в цялата досегашна човешка история никаква друга интелигентност не е посегнала на нашия вид. Ако това продължи само още няколко века — може би малко повече от една десетхилядна от времето, откакто съществува цивилизацията — ще бъдем в безопасност. В края на краищата — и тук съветникът усети внезапна тревожна тръпка, която се насили да пренебрегне, — не е като врагът да е вече между нас.
Той не погледна надолу, за да види замислените очи на Фалъм — хермафродитски, преобразуващи, различни — които неразгадаемо се бяха вторачили в него.