— Не зная, Тривайз — отвърна младата жена. — Ясно ми е не повече, отколкото на теб са ти известни подробностите в работата на твоя мозък. Предполагам, че помниш колко е разстоянието от вашето слънце до някоя съседна звезда, но невинаги го съзнаваш. Складирал си го някъде и ако те попитат, откриваш числото. Ако никой не те пита, с времето можеш и да го забравиш, но тогава пък винаги си в състояние да го извлечеш от някоя база данни. Ако разглеждаш мозъка на Гея като огромна база данни, то значи аз се обръщам към нея, макар да не ми е нужно да си припомням съзнателно всяка конкретна стъпка, която използвам. След като си свърша работата с някой факт, мога да си позволя да го забравя. Ако пък реша, преднамерено ще го върна, така да се каже, обратно на мястото, откъдето съм го извлякла.
— Колко души има на Гея, Блис? Колко човеци?
— Около един милиард. Искаш ли точното число към този момент?
Тривайз унило се усмихна.
— Виждам, че няма проблем да получа точното число, ако ти го поискаш, но ще се задоволя с приблизителната бройка.
— Всъщност — каза Блис — населението е стабилно и се колебае около едно определено число, което е малко повече от милиард. Мога да ти кажа с колко бройката в момента превишава или не достига до средната величина, като разширя съзнанието си и… почувствам границите. Разбираш ли, няма как да го обясня по-добре на човек, който никога не е изпитвал подобно нещо.
— На мен обаче ми се струва, че един милиард човешки умове — от които много са на деца — съвсем не са достатъчни, за да държат в паметта си всички данни, необходими за такова сложно общество.
— Да, но хората не са единствените живи същества на Гея, Тривайз.
— Да не искаш да кажеш, че и животните помнят?
— Нечовешките мозъци не могат да съхраняват спомените със същата плътност, на която са способни нашите, а и доста от обема във всички умове — и човешки, и не — трябва да се отдели за личните преживявания, които рядко биват полезни, освен на онова конкретно ниво от планетарната съзнание, което ги приютява. Но така или иначе големи количества от данни могат да се съхраняват в животинските мозъци, а също и в растителната тъкан, както и в минералната структура на планетата.
— В минералната структура? Имаш предвид скалите и планинските вериги?
— А за някои видове информация — океана и атмосферата. Всичко това също е Гея.
— Че какво могат да съхраняват неживите системи?
— Много неща. Интензивността е ниска, но пък обемът е толкова огромен, че по-голямата част от общата памет на Гея се намира в скалите. Действително нужно е повече време, за да се извличат и разменят техните спомени, ето защо скалите са предпочитано място за съхраняване на мъртви данни, тъй да се каже — на такива, които при нормален развой на събитията по-рядко ще бъдат търсени.
— А какво се случва, когато умре някой, чийто мозък съхранява ценна информация?
— Тя в никакъв случай не е загубена. Бавно и внимателно се извлича, докато мозъкът се дезорганизира след смъртта, но има достатъчно време да се разпредели из другите части на Гея. А и когато се появяват нови мозъци у бебетата и с израстването им стават все по-организирани, те не само развиват собствени спомени и мисли, но и се захранват с подходящи знания от други източници. Онова, което ти би могъл да наречеш обучение, при аз/ние/Гея се извършва напълно автоматично.
— Честно казано, Голан — обади се Пелорат, — струва ми се, че относно този жив свят има още много неща да се обяснят.
Тривайз му хвърли бърз и остър поглед.
— Сигурен съм, че е така, Янов, но не съм особено впечатлен. Планетата, колкото и да е голяма и разнообразна, все пак представлява един-единствен мозък. Единствен! Всеки нов, който се появява, се разтваря в общото. Къде е възможността за противопоставяне, за несъгласие? Когато човек мисли за нашата история, той си представя и онзи самотник, чиито възгледи могат да бъдат осъдени от обществото, но който в края на краищата побеждава и променя света. Какъв шанс има тук, на Гея, за великите бунтари в историята?
— Съществуват вътрешни конфликти — каза Блис. — Не всеки елемент от Гея непременно приема общия възглед.
— Това ще да е в известни граници. В един организъм не може да има прекалено голяма бъркотия, защото той просто няма да работи, както трябва. Ако прогресът и развитието не са съвсем спрели, то положително са забавени. Можем ли да допуснем възможността да навлечем същото на цялата Галактика? И на цялото човечество?
— Да не поставяш под въпрос собственото си решение? — спокойно попита геянката. — Да не си си променил мнението и сега да смяташ, че Гея не е желано бъдеще за човечеството?