— Преди всичко, това не е истина. Ако бъде проведено разследване, то ще покаже, че не повече от десет хиляди души са в подлежаща на призоваване възраст, а пък и те никога не са подлагани на никаква военна подготовка.
— Действувате ли като нечие доверено лице?
— Аз самият съм глава на моята организация, мистър Прокурор.
— Абсолютно незаинтересован ли сте? Действувате само в интерес на истината?
— Да.
— Какво пък, да видим. Кажете, доктор Селдън, възможно ли е да се промени бъдещето?
— Несъмнено. Например, тази съдебна зала може да експлодира след няколко часа. огава бъдещето ще се промени, макар и съвсем малко.
— Пак се измъквате, доктор Селдън. Може ли да се промени бъдещето на цялата човешка раса?
— Да.
— Лесно?
— Не. Много трудно.
— Защо?
— Общото направление на психоисторията за галактика с такова количество гъсто населени планети съдържа огромна енергия. За да се предизвикат някакви изменения тя трябва да се срещне с нещо, притежаващо не по-малка енергия. Тоест, в процеса трябва или да участвува немалко количество хора, или, ако те не са много, за да стане промяна е нужно огромен период от време. Разбирате ли ме?
— Мисля, че да. Трантор няма да бъде разрушен, ако много голямо количество хора реши да действува така, че това да не стане.
— Точно така.
— И какво трябва да бъде това количество? Сто хиляди?
— Не, сър. Това е нищожно малко.
— Уверен ли сте?
— Имайте предвид, че на Трантор живеят четиридесет милиарда души. По-нататък, отбележете, че тенденцията за разрушение засяга не само Трантор, а и цялата Империя, а в нея живеят около квинтилион човешки същества.
— Ясно. Тогава може би сто хиляди души могат да променят тази тенденция, ако те и потомците им се трудят за това в продължение на петстотин години?
— Боя се, че не. Петстотин години са твърде кратък период от време.
— А! В такъв случай, доктор Селдън, ние можем да направим само един извод от всички ваши твърдения. Във вашия проект са заети сто хиляди души, и въпреки това те са недостатъчно, за да променят историята на Трантор за петстотин години. С други думи, те не могат да предотвратят разрушението, каквото и да правят.
— За голямо съжаление сте прав.
— А, от друга страна, вие сте събрали тези сто хиляди души съвсем не за някаква нелегална цел.
— Напълно вярно.
Много бавно и тържествено прокурорът произнесе:
— В такъв случай, доктор Селдън — слушайте внимателно какво ще кажа — с каква цел сте събрали тези сто хиляди души?
Гласът на прокурора стана рязък. Той захлопна своя капан, притисна Селдън до стената, направи така, че той да не може нищо да отговори.
По редовете на зрителите премина шум, достигнал като вълна дори до членовете на съда. Последните също се завъртяха на своите кресла, блестейки с червеното злато на дрехите си, всички, освен главния съдия.
Хари Селдън остана невъзмутим. Той изчака, докато премине шумът.
— Събрал съм ги с цел да сведа до минимум ефекта на бъдещата катастрофа.
— Не разбирам съвсем какво искате да кажете с това.
— Но това е толкова просто. Настъпващото разрушение на Трантор не събитие само за себе си, изолирано в схемата на човешкото развитие. То ще бъде климаксът на една много сложна драма, която е започнала преди много векове и се приближава с все по-нарастваща скорост. Аз говоря, джентълмени, за развиващия се упадък и падение на Галактическата Империя.
Шумът в публиката сега премина в глух рев. Възбуденият и червен прокурор се опитваше да го надвика.
— Вие открито обявявате, че… — и млъкна, тъй като виковете от публиката „Предателство!“ достатъчно ясно отразяваха неговата гледна точка.
Главният съдия бавно повдигна чукчето си и го пусна отново. Звукът на гонг се разнесе из цялата зала. Когато той стихна, стихна и публиката.
Прокурорът си пое дъх.
— Разбирате ли, доктор Селдън, че вие говорите за Империя, която е просъществувала дванадесет хиляди години въпреки всичко, и която никога не е извиквала никакви други чувства към себе си освен любовта и признателността на народа?
— Осведомен съм и за настоящето положение на нещата и за миналото на Империята. Не желая да изразявам неуважение към съда, но мога да твърдя, че зная малко повече от кой да е от присъствуващите в тази зала.
— И вие предсказвате пълна катастрофа?
— Предсказва я математиката. Не искам да изказвам никакви морални съждения. Лично аз много съжалявам, че това трябва да стане. Даже ако допуснем, че Империята е лош метод за управление, което аз впрочем не твърдя, тази анархия, която ще последва след падането й, ще бъде много пъти по-лоша. Моят проект се състои именно в това, да се борим с този стадий на анархия. Падането на Империята, джентълмени, е съкрушително и става не съвсем лесно. То е предопределено от бюрокрацията, падането на инициативата на масите, намаляването на любознателността, от стотици други фактори. Това състояние на нещата е от векове, както вече казах, и движението му е твърде силно, за да може да бъде спряно.